ШШШ

КАК
Д А .
ОБЩУВАМЕ
С ДЕЦАТА
Румен Стаматов

ИздателстВо "Логос и Рема"

ПлоВдиВ 1995
КАК ДА ОБЩУВАМЕ С ДЕОАТА
АВтор: Румен И. Стаматов
Рецензенти: доц. кпн Веселин К. ВасилеВ
доц. кпн Стефан Тр. Пеев
ПьрВо българско издание -август 1995 г.

И здателство „Логос и Рема"

ПлоВдиВ
 СЪД ЪРЖ АНИЕ

НЯКОЛКО ВЪВЕЖДАЩ И ДУМИ . . . . . ..... р

КАК ДА РАЗБИРАМЕ ДЕОАТА

КАК ДА ПОКАЖЕМ НА ДЕОАТА, ЧЕ НИЕ

СЪЩО СЕ НУЖДАЕМ ОТ РАЗБИРАНЕ ..... 55

КАКВО 11А ПРАВИМ С КОНФЛИКТИТЕ .70

КАК ДА НАСЪРЧАВАМЕ НЕЗАВИСИМОСТТА

НА ДЕЦАТА... ,....... ......92

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ«.; 1 .............. | ..... 119

Нищо не се среща по-често от
оплакванията на родители, които не
разбират децата си, и на деца, неразбрани
о т сВо и те родители.
АлфредАдлер

Различно подредените думи придобиват

различен смисъл и различно подредените
мисли о казват различно въздействие.

Блез Паскал
 НЯКОЛКО ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИ

Когато възрастните с та н а т родители, т е Забравят,

че могат да имат чувства, потребности, желания,
слабости. Започват да поемат отговорност много по-
голяма о т тази, която е необходима. Техният ж ивот се
превръща В живот, изпълнен с различни "трябва": ’.'Аз
трябва да се жертвам", "Аз трябва да изоставя моите
съкровени желания", "Аз трябва да дам всичко на моето
дете", "Аз трябва..." и още безкрайно много други неща.
Много често тези добри намерения не само пропадат, но
и навреждат на общуването с децата.
За да бъде общуването пълноценно, родителите трябва
да са автёнтични, да бъдат това, което действително
са. Това означава, че могат да се радват, да бъдат
нежни, весели, но и наранени, наскърбени, ядосани,
разгневени. Представата, която много хора им ат за
родителите като "твърди", "последователни", "без
отрицателни чувства и слабости, проявени пред
своите деца", като изграждащи "единен фронт" срещу
тях, пренебрегва едно много просто нещо - всеки човек
е неповторим и , има право на свои' преживявания,
желания, мисли, Вярвания, убеждения, които са различни,,
променливи и несъвпадащи с тези на другите.
Ако ние приемем себе си като неповторими, т о тогава
трябва да приемем и децата в тяхната неповторимост.
Може би ще си кажете, че това не е чак толкова
трудно. Преди да направите то ва заключение, вземете

7
 един л и ст и го разделете на две колони. След тоВа
запишете над едната колона "приемане", а над другата -
"неприемане". О питайте се да сй спомните един ден о т
ж ивота с ваш ето дете - сутрин, обед, Вечер, Колко о т
нещ ата, които т о е направило, можете да поставите В
колоната "приемане” и колко В колоната "неприемане"?
Спомнете си само колко пъти с т е били притеснени,
раздразнени, очакващи да Ви изненадат, с някаква
неприятност или беля, спомнете си нескончаемите
разговори за то в а кое е добро и кое не е добро,
непрекъснатите "Не пипай!", "Върви с мен!",
"ВнимаВрй!", "Не се закачай!"... Ако откриете, че
колоната "неприемане" започне значително да нараства,
не се отчайвайте.
Приемането или „неприемането на д етските постъпки
може да зависиго т много -неща, да бъде различно в
различните ситуации. Но основно т о се определя о т
со б ствен и те ви нагласи по отношение на д етето. Ако
искате да приемете д етето в неговата
неповторимост, преди всичко трябва да имате
определена нагласа за то ва . Трудностите в общуването
п р ои зти чат не толкова о т способностите,'колкото о т
нагласите.
И сти н ско то приемане на децата е възможно, ако
проявим:
□ уважение към техните мисли;
□ разбиране на чувствата, които изпитват;
О доверие в силите им, в това, че т е могат да се
справят с предизвикателствата на света;
□ желание да предоставим възможност на децата сами
да направят избора си, което ще им помогне да
осъзнаят своята идентичност.

Не бих желал идеите в книгата да се приемат като

"рец епти", ко и то ще подобрят общуването ^д ец ата,
к а т о едно Ь т поредните "Как да..." Общуването е един
уникален а к т между уникални личности и вие най-добре
щ е о тк р и е те о тго во р и те на проблемите, които ще се
п о явят.
В следващ ите страници ще повдигна някои въпроси,
ко и то може би са възниквали пред вас. Ше посбча и

8
 някои способи, крито ще Ви помогнат да подобрите
общуванепгю с ваш ите деца, ако положите малко Усилия,
за да ги усвоите. Но най-важното нещо о става ваш ата
нагласа към ваш ето дете. Това, което ще о ткр и ете в
следващите страници, не е средство, чрез което ще
можете да направите децата "по-послушни" или "по­
добри". Не! М оята цел е да; обърна внимание на
нагласата, която би трябвало да имате,, ц на
способностите, чрез които ще мож ете да реализирате
тази нагласа към ваш ите деца.

9
 1

КАК ДА РАЗБИРАМЕ ДЕОАТА

. .лого често родителите с огорчение признават

тьж н а та истина, ,че децата не споделят нищо с тях.
Защо децата престават да споделят неща, които
действително ги вълнуват или тревож ат?
Причината е, че със своето реално поведение
родителите не приемат детето. Те не приемат децата
не защ ото са такива, каквито са, а защото не са
| такива, каквито т е искат да бъдат.
Те непрекъснато повтарят какво трябва и какво не
трябва да правят; "Стига си крещял!", "Измий си
ръцете!", л "Не си хвърляй дрехите!", "Написа ли си
домашната?", "Прибра ли си книгите?", Сиеурен ли си, че
си си иамил зъбите?", "Облече ли се?", "Отивай да
лягаш!", "Загаси телевизора!".
"Те винаги ми казват колко много ги разочаровам, колко
съм лоша и глупава. Аз не мога вече да им доверявам
нещ ата, които т е не харесват."
Д ецата често с т а в а т това, което родителите им
казват, че са. Те спират да споделят своите чувства и
предпочитат да ги задържат само за тях.
Неприеллането затваря децата, активизира една
система о т защ итни механизми, поражда страхове.
За да бъде прието д е те то е необходимо;

10
 □ нагласа за приемане, и т о такоВа, какВото е;
□ способност за приемане.
Приемането трябВа да бъде изразено. Едно е да имаш
желание за приемане, сьбсем друго е да го изразиш.

Н еслоВесно приемане
Ние изпращаме послания не само когато говорим,, но и
когато не говорим. Това са посланията, изразени чрез
усмивката, ж еста, погледа. Усмивката, като отговор на
усилието на д е те то да построи своя замък о т кубчета,
ще бъде знак на одобрение и подкрепа,- докато
намръщеният поглед ще изрази неодобрение: "Ти никога
не можеш да направиш нещо хубаво о т кубчетата."
Д: „Представи си, днес трябваш е да отида при
директора.
Р :0 !
Д: Новата учителка ми каза, че съм говорила
прекалено много в час.
Р: О! Разбирам.
Д; Не мога да сто я като закована. През цялото
Време т я си седеше и говореше глупости. Говореше ни за
своето пътуване и за неприятностите, които е
имала, като си мислеше, че то ва ни е много
интересно. Направо ни приспа. Отегчихме се до
смърт.
Р: Хм!
Д: Просто повече не издържахме. Жана и аз решихме
да се пошегуваме, докато т я си говореше нейните
неща. О, т я направо ме подлуди! Ужасно същ ество!
Р: (мълчание)
Д: Аз мога да се държа добре с някой добър учител, но
с нея..., о т която нищо не можем да научим; как
можаха да я изпр атят!
Р: (мълчание)
Д: Съмнявам се дали ще дойде друг учител и изобщо,
че този ще ни научи на нещо. Да можех да се махна
о т т у к !" •

Използваните В т е к с т а съкращения Д и Р означават .д ете“ и .родител“

и
 Този случай ясно показВа силата на мълчанието. То е да­
ло възможност на д е те то да се придвижи о т ф актичес­
кото изложение къми стинските преживявания, които
с т о я т зад него - да изрази своя гняв и изпълнените с
омраза чувства, да разкрие отнош ението ср към
учителя, своята ненавист и да достигне до извода, че е
наранено.
В то ва кратко време д е те то е успяло да изрази сво ето
отношение, да разбере своите чувства и да преодолее
своя проблем. Тук мълчанието е спомогнало за
промяната.
Понякога може да се отрази трагичНо тър сен ето на
отговорите на проблемите,когато възр астн и ят се
намеси.
"Какво, днес са т е изгонили о т час! Как можеш да се
държиш та к а ? Не можеш ли поне малко да се овладееш!
Много по-добре би било, ако започнеш да учиш по-
сериозно, вм есто да си мислиш, че някой тр ябва да т и
см еняучителите!"
Тези изказвания изразяват неприемане и пр авят
невъзможно разбирането. Те за т в а р я т завинаги
възм ож н остта д е те то да изрази своите преживявания
и да намери решение на своя проблем.

Р е ч е в и т е и зк а зва н и я и в ъ з м о ж н о с т т а за
и з р а з я в а н е на приемане
Приемането включва разкриване ч у в с тв а та на д етето ,
неговите желания и фантазии и тях н о то обозначаване
със словото. ■
Може да ви се стори, че да се определят Ч увствата на
д е т е т о е д о ста лесно, но не бързайте.
Е т о едно упражнение;
Пред вас се намират ш е с т различни изказвания на деца
към те х н и те родители. П р о четете всяко едно о т тях
щ
□ определете с една или две думи чувството, което
д етето изпитва;
□ напишете със свои думи вашето разбиране, така че
д етето да разбере, че с те разбрали неговото чувство.

12
 Изказване на д етеп ю Д уед и зр азващ и Д ^ и показващ и че
чу в ств о то , к о е то ви е с т е разбрали
д е т е т о и зп и тва чув ство то « д е т е т о

Пример:
'БобишВзеигранкапъ - затруднение 'Изглежда, чеоибш
ива/Жишсесяяха." запщ днен"

1>'Така ми се иска
да ударя Боян по -; Чу ../.у-' ...у;
носа.".

2. "Малко заваля и
госпожата ведна- .-
га каза, че не мо­
жем да излезем. Тя
е загубена."

3.. "Мери ме пока­

ни на нейния рож- . ' • ->
ден ден,но аз не
знам дали*да о ти ­
да..."

4. "Не мога да раз­

бера защо ни да- _________
доха толкова мно­
го домашна рабо­
т а и т о за неде­
ля."

5. "Днес играхме
футбол а аз не мо­
жах през цялото
време нито вед­
нъж да ритна т о ­
пката."

6. "Жана днес на­

пуска нашия клас,
а т я ми беше най-
добрата приятел­
ка."
 Ако ие се справите Веднага, не се отчайвате. В
началото Винаги е трудно, Вашите усилия не са малки.
Много о т Вас сигурно ще се затруднят, ако трябва да
отговарят по този начин:
"Звучи, сякаш си ядосан."
"Изглежда, че имаш известни съмнения дали трябва да
отидеш на този рожден ден."
"О, то ва трябва много.да т е е разстроило!"
"Заминаването на тв о я та приятелка изглежда много т е
е натъжило."
Нека да опитаме едно упражнение.
Вземете лист и молив и се пригответе. Представете
си едно петнадесетгодишно момче, което на вечеря
споделя на масата:
1. "Това училище е ужасно глупаво. Учим само неща,
които никога няма да ни тр ябват. Аз реших, повече няма
да ходя на училище. Човек може да се справи в живота
без училище."
Сега напишете на листа точно вашия отговор.
Напишете колкото може по-кратко ваш ето изказване.
Ако с т е готови, е то следващата ситуация;
2. "Не мога да разбера какво лошо има у мен. Преди Бети
ме харесваше много, но сега вече не. Тя не идва при мен.
Вече не играем заедно, както преди. Тя играе с Калина и
другите и изобщо не ме поглежда. Аз сто я съвсем сама.
Мразя ги всичките!"
Ако то в а е ваш ата дъщеря, напишете на листа какво
бихте й казали.
П ред ставете си сега следната ситуация с едно
петгодишно момче (вашия син).
У. Вие им ате гости, вечерта е много приятна, увлечени
в интересния разговор, вие забравяте за детето и не
забелязвате как т о започва да става все по-мрачно и
мрачно. Изведнъж д е те то казва с висок глас:
"Всички с т е глупаци. Мразя ви!"
Напишете отново вашия отговор, ако вече сте се
съвзели о т тази реакция на д етето.
Ако с т е готови, продължаваме.

14
 Всички отгоВори могат да се подредят в определени
групи.
Прочетете Внимателно предложените по-долу
отгоВори. След като привършите, прегледайте Ваш ите
отговори и опитайте да определите В коя т о тези
групи може да ги поставите.

Вид ове о т г о в о р и :
1, Заповеди, нареждания.
Изисквате о т д етето да извърши нещо, като му
давате някаква заповед или нареждане:
1. "Не говори по този начин}"-£
2. "Престани да се оплакваш!"
3. "Излез веднага о т с т а я т а и отивай да лягаш!"

2. Увещания, морализаторстване, поучения, проповяд­

ване.
Казвате на д етето какво трябва и какво не тр ябва да
прави:
1>,"Не трябва да напускаш училище!"
2: "Ти не трябва да изпитваш омраза."
3. "Трябва да уважаваш Възрастните, когато т е са
заети."

3. Предупреждения, заплахи.
Казвате на д етето какво ще се случи, ако направи то ва:
1. "Ако направиш това, ще съжаляваш."
2. "По-добре е да не изпитваш омраза, за т е б е по-
добре."
3. "Ако още веднъж кажеш нещо подобно, веднага
напускаш с та я та ."

4. С ъвети, предложения, даване на решения.

Казвате на д етето как да се справи с проблема, давате
му конкретен съвет, който ще му помогне да намери
търсения отговор:
1. "Защо не попиташ Ж анет защо не иска да играете
заедно?
Опитай да си намериш нови приятели."
2. "Предлагам т и да кажеш на т в о я т а учителка какво
мислиш за нейните часове."

15
 Ц *Как ме т е е срам да говориш така, ако т и е скучно,
иди да играеш!"

5. Лекции, поучаваме, изтъкване на аргументи.

О питвате да повлияете- н а . д е те то с факти,
противоположни аргументи, логически доводи или чрез
Ваш ето собствено мнение.
1. "Не съм сигурен, че другото училище или напускането
на училище ще т и дадат нещо повече."
2. "Нека погледнем ф актите относно ваш ата дружба с
Бети ."
3. "Когато бях на т в о я т а възраст, аз никога, не си
позволявах да се държа така.”

. Похвали, съгласия.
6
Изразявате похвала или съгласие:
1. "Ти можеш да се справиш добре."
2. "Мисля, че си права.”
3. "Съгласни сме с теб ."

7. Осъждане, критика, обвинение, упреци,' несъгласие.

Порицавате. Обвинявате или оценявате д етето:
1. "Ти изобщо не мислиш правилно."
2. *Тй си на много погрешен път."
3. "Не можем да се съгласим с теб . Как може да говориш
та к а !"

8 . Обиди, осмиване, сарказъм.

П равите така, че д е те то да се почувства глупаво, да се
засрами о т себе си:
1•'"Това ли т и роди главата, умник такъ в?"
2. "Държиш се к а то бебе."
3. “Това е то чн о поведение на животно."

9. И н тер п р етац и и , анализи, диагнози.

О бясн явате м о ти в и те на д етето, анализирате смисъла
на неговата постъпка или казаното, поставяте
диагноза:
1. “Ти се чувстваш та к а , защ ото не можеш да направиш
нещо сериозно в училище."
2. ‘Т и си толкова ревнива."

16
 3. "Ти наистина не Вярваш В то ва , нали?"

10. Успокоение, утеш ение, окуражение.

О п и твате се да успокоите д е те то , да му помогнете да
се почувства по-добре, да разделите неговото
преживяване, о п и твате се да му помогнете да промени
своите чувства:
1. "Всички деца са изпадали в така ва 'ситуация. Щ е
Видиш, че утр е ще се чувстваш по-добре."
2./"Аз бих се чувствал по същия начин.*1
3. "Разбирам, че сега т и е криво, но ще т и мине."

11. Разпити, въпроси, тър сен е на информация.

1 , "Кога започна да се чувстваш та к а ?"
2.. "Каза ли т и защо не иска да играе с т е б ? Има ли и
други деца, които не и ск ат да игр аят с т е б ? " .
3. "Кой т и каза, че можеш да се обръщаш т а к а към
възрастните? Има ли някаква причина за т о в а ? О ткъд е
си научил тази дума?" .

12. Отклонение, о тбягване на разговора, хумор.

1. “И преди се е случвало."
2. "Забрави за то ва , нека не говорим за т о в а сега."
3. "Хайде - нека приказваме за нещо по-приятно."
Ако Ваш ите отговори попадат в някоя о т те зи групи,
т о вие с т е един типичен родител. Но ако о тго во р и те
ви не попадат В тези групи, не се обезсърчавайте,
почакайте още малко.
Какви са еф екти те о т тези отговори?
Отговаряйки не д е те то , ко ето е споделило, че
неговата приятелка не иска вече да иерае с него: "Аз бих
т и предложил да се отнасяш . с В е ти по-добре,
отколкото т я очаква, и т я ще поиска сигурно да иерае с
те б ", вие "казвате" нещо много повече, о тко л ко то
предполагате, че казвате. Д е т е т о може да "чуе"
различни неща: •
"Ти не искаш да приемеш м оите чувства."
17
 "Tu ми нямаш доверие."
"Ти мислиш, че съм се провалила."
"Ти мислиш, че аз не мога да измисля нищо хубаво."
"Ти мислиш, че всичко, което правя, е само лошо."
По същия начин, когато в отговор на своето изказване:
"Мразя вй и не искам да вй виждам", д етето чуе:
"Разбирам, че т и е криво, но ще т и мине", т о може да
изтълкува то ва изказване различно:
"Ти не мислиш, че моите чувства са важни."
"Ти не можеш да ги приемеш, защото не можеш да се
почувстваш така, както аз се чувствам."
’Ти не приемаш моите чувства и мен сериозно."
'Теб изобщо не т е интересува как се чувствам."
Когато казвате нещо на д етето, вие казвате нещо и за
ваш ето отношение, показвате доколко го приемате
такова, каквото е.
Всеки един отговор Изгражда или разрушава
общуването с детето.
Ако искате да разберете разрушителната сила на
отговорите, опитайте се да си припомните ваш ите
реакции, когато с т е споделяли собствените си'
преживявания с близките.
Е т о някои реакции:
"Те ме карат да спра да говоря.”
"Те ме карат да се затворя в себе .си."
"Те ме карат да ставам агресивен."
‘Т е ме карат да се отбранявам.“
"Те ме карат да се чувствам виновен"
'Т е ме карат да се чувствам ядосан."
"Те ме карат да се чувствам подтиснат, да не съм това,
което съм."
"Те ме кар ат да не съм аз, да не мога да реша своите
проблеми, т е не ми вярват.“
"Те ме кар ат да се чувствам виновен за своите
чувства."
"Те ме кар ат да се чувствам неразбран."
"Не мога да изразя това, което чувствам и мисля,
постоянно ме прекъсват."
'Т е ме кар ат да слушам само о т благоприличие."
Представегпе си следната ситуация:
 Emo един ден, който започва с бъркотия. О т детската
стая се чува пронизително: "Къде са ми джинсите", о т
банята плач; "Не мога да си намеря ч е тк ата за зъби,
няма ли кой да ми каже къде се е дянала?" В този момент
телефонът звъни, за да чуете неприятната Вест, че
трябва да заведете тази сутрин ваш ето малко дете на
преглед при лекаря. През то ва време приготвяте
закуската й се оп и твате да поднесете чая на съпруга
ви. В този момент, когато всичко е объркано, вие
разливате чая, защ ото д е те то ви дърпа, за да ви каже,
че не може да се обуе само. И точно тогава, когато
трябва да избършете на всичко отгоре и масата,
чувате: "Можеш ли поне веднъж да не разсипеш нещо?"
Няма ли да се п о чувствате по един о т тези начини:
Ще ви стане мъчно.
Ще изпитате негодувание, гняв, омраза ^-Идва' ми да го
убия!" ,
йелия ден ще бъдете разстроена и подтисната.
А как бихте се почувствали, ако ви каж ат:
"Позволи ми да т и покажа как трябва да държиш
чаш ата, за да не я разсипеш."
Няма ли да отговорите:
"О, не, то ва е още по-ужасно, направо отвратително!"
"Сигурно ще се разкрещя.”
М ожете ли сега да си представите как се чувства
ваш ето дете, когато чува непрекъснато: "Вече си голям
и можеш да внимаваш повече.", "Как може да си толкова
глупав!", "Мисли, когато правиш нещо!", "Нищо няма да
стане о т теб е!"
Вие много лесно мож ете да разпознаете последиците
о т тези отговори. Те разрушават доверието, създават
чувство за вина, Влияят върху самооценката,
актуализират различни защитни реакции. В този случай
мълчанието е много по*добро, отколкото говоренето.
Нека да се върнем отново към ваш ите спомени. Кое
1 превръща обидата, огорчението, разочарованието,
омразата в любов и радост? -
"Това, че ме разбират." .
“Това, че ми вяр ват."
"Това, че ме приемат такъв, какъвто съм."

19
 Разбиращ и о тго в о р и
Един о т начините за изразяване на разбиране е, когато
се отговори на д етето с покана да се каже повече. Това
са отговори, които не са свързани с нашите собствени
идеи, чувства, представи, убеждения; то ва са
"отгоВори-покана" към д етето да изрази своите
преживявания, мислиг вълнения. Те "подканят" д етето
да изрази своя проблем и казват: "Аз съм готов да те-
слушам."
"Разбирам." "Наистина."
"О!" "Така ли?"
"М!" "Интересно!"

Тези отговори могат да бъдат и по-разгърнати:

"Разкажи ми за това."
"Искам да чуя това."
Разкажи ми малко по-подробно."
"Интересувам се о т тв о я та гледна точка."
"Бих желал да чуя това, което искаш да ми кажеш."
"Разкажи ми цялата история."
"Изглежда, като че ли имаш да ми кажеш нещо за това."
"Изглежда, че то ва е важно за теб."
Тези "отговори-покани" насърчават д етето да говори,
т е създават ситуация на доверие, че този, който
говори, наистина е слушан. Тези отговори поддържат
разговора и предоставят изцяло инициативата на
д етето . Те не му отнем ат възможността да сподели
това, което има да каже, както при "отговорите-
съвети", "отговори те-поучения", "отговорите-
заплахи"... "Отговорите-покани'^ насърчават детето да
преодолее своята затвореност и да изрази своите
преживявания. Те показват, че т о е прието и
уважавано:
"Ти имаш право да изразиш своите чувства.”
"Аз тр яб ва да науча нещо о т теб."
"Твоите идеи заслужава да бъдат чути."
"Аз се интересувам о т теб ."
"Ти си много скъп."
"Аз искам да знаеш, че съм с теб."
Това са реалните ефекти върху детето. Когато

20
 родителите изразяват уважение и доверие към децата,
т е също биха се чувствали добре.

А к т и в н о слуш ане
Отправената "покана" е много добър начин да дадем
възможност на д етето да изложи своето преживяване
на ситуацията. Но не по-малък проблем е как да
"задържим" тази покана. Един по-добър начин е
активното слушане,
Д етето има потребност о т родителите. То преживява
различни' неща, може да се чувства развълнувано,
изплашено, разгневено, ядосано... състояния, които
трябва да се преодолеят, и т о решава да сподели.
Да приемем, че д етето изпитва страх.
За да преодолее то ва състояние, т о изпраща различни
послания, с които се опитва да намери отговор *на
своите страхове (да. ги разсее). ;То не може да каже
какво става вътре в него. Но' т о трябва да. построи
своето послание за другия така, че 8 него да е
представено съдържанието - "Мене ме е; страх." За да
предаде това послание, д етето използва думи, които
скриват непосредствения смисъл. Как изглежда тогава
това послание?
"Кой е счупил тази кукла?"
Всъщност действителният смисъл на то ва изказване е:
"Какво става с децата, които чупят играчките?" И т о
изразява страх.
Когато съобщението достигне до майката, т я трябва
да разбере смисъла на думите, това, което става вътр е
в детето, неговите чувства.
Ако майката е разбрала правилно смисъла на казаното,
т я ще открие, че д етето изпитва страх. Ако нейното
разбиране е погрешно, то ва би разрушило диалога.
Това, което определя диалога между д е те то и
възрастния, е разбирането.
Да приемем, че майката е решила да провери
правилността на своето разбиране. Тя може да направи
това просто, като съобщи какво е разбрала: "Какво
значение има за те б кой е счупил куклата?" Чувайки
думите на своята майка, т о ще знае как е разбрано /в

21
 са>
*ч*Х че е разбрано погрешно/.
Мълчанието, с което д етето посреща думите, показва
на майката, че т я не е разбрала правилно. И т я може да
промени своето разбиране: "Играчките са за игра.
Понякога се случва т е да се счупят." Д е т е т о се е
успокоило: "Няма защо да се страхувам, ако счупя някоя
кукла. Сигурно ще мога да играя свободно."
Така след първото погрешно разбиране майката е
достигнала сега вече до едно правилно разбиране.
Е т о няколко примера, изразяващи разбиране:
Д : /със сълзи на очи/ "Всяка неделя Валя заминава на
--разходка със своите родители.
Р: Ще се чувстваш самотна без нея.
Д: Да.
• Р: Тя т и липсва, нали?
Д: Да. Нищо не ми се прави.
Р: Сега т и е пусто, трудно т и е да бъдеш разделена,
след като с т е по цял ден заедно."

Когато д е те то чувства, че го разбират, неговата

болка, страдание, огорчение намаляват, а любовта
нараства, защ ото разбира, че е разбрано.
Сравнете само за миг тази ситуация, но в малко по-
различна светлина.
Д: /със сълзи на очи/ "Всяка неделя Валя заминава със
своите родители.'
Р: Обади се на Диана.
Д: Не, не искам.
Р: Хайде, де!
Д: О! /започва да плаче по-силно/
Р: Не си бебе, защо ревеш?
Д: Нищо не разбираш!" /Трясва вр атата и се затваря,
обляно в сълзи, в сво ята стая./

Неразбирането, ярко изразено в тази ситуация, само е

наранило допълнително д етските чувства.
Д: "И ска ми се да му разбия носа на този Станимир.
Р: Защ о, какво се е случило?
Д : Той ми хвърли ч а н та та .

22
Р: Добре, но преди то Ва т и направи ли:му нещо?
Д- Не!
Р: Сигурен ли си?
Д: Кълна се, изобщо не съм го докосвал.
Р: Добре, Станимир т и е приятел. Ако ме изслушаш, най-
добре е да забравиш случката. Ти също не си идеален,
нали знаеш то ва. Понякога т и започваш пръв, а след
то ва обвиняваш някой друг - както често правиш с
брат т и .
Д: Не, не е така! Той започна пръв. О, не мога да говоря с
теб!"

Нека да видим тази ситуация малко по-различно.

Д: "Искам да разбия носа на Станимир. ,
Р: Изглежда, че си ядосан.
Д: Идва ми да му разбия цялото лице.
Р: Изглежда, че т е е накарал да полудееш.
Д: Знаеш ли какъв е заядлив! Когато бяхме на спирката,
то й ми издърпа ч а н та та и я хвърли на зем ята без
никаква причина.
Р:Хм!
Д: Аз се обзалагам, че то й си е помислил, че аз съм един
о т тези, които му развалиха макета о т хартия в
с т а я т а по рисуване.
Р: Ти мислиш така,
Д: Да, то й продължи да ме гледа през цялото Време и
плачеше.
Р: О!
Д: Но аз не съм го смачкал, не съм!
Р: Ти знаеш, че не си.
Д: Да, аз не исках да стан е така. Нищо не можех да
направя. Веселин ме блъсна в масата.
Р: И така, Веселин т е блъсна на масата.
Д: Да, много неща паднаха на земята, но единственото
нещо, което се смачка, беше м а ке тът. Аз не исках да
го смачкам. Н еговият м акет беше много хубав.
Р: Наистина, т и не си искал да го смачкаш.
Д: Не, но то й не би ми повярвал.
Р: Ти не си убеден, че ако му кажеш и сти н ата, то й ще
т и повярва.

23
 Л: Аз искам да му кажа нещо. Дали ще ми поВярВа или не,
е без значение. Аз мисля, че то й ще трябва също да
ми се извини за това, че хвърли чан тата ми."

Единствено чрез отразяване на д етските чувства

бащата е помогнал на своето дете да разкаже цялата
история и да намери отговор, и т о само, на своя
проблем.
Е т о още няколко примера, показващи разбиране.
Д: "Не знам с кого да играя, докато Стефан е във
ваканция. Изобщо не знам какво да правя.
Р; На т е б т и липсват игрите със Стефан и т и се чудищ
какво да правиш, за да т и е интересно."
Д: "можеш ли да познаеш, та тк о , аз съм В баскетболния
отбор.
Р: Ти се чувстваш много горд о т това."
Д: "Татко, този телевизор на кого е? На мен, на т е б или
на мама?
Р: Ти се притесняваш, че ние с мама няма да т и
разрешим да гледаш д етските филми?"
Р : "Изглеждаш много разочарован.
Д: Да.
Р: Много т и се искаше да излезеш със своята приятелка.
Д: Да.
Р: Ти вече беше готов, когато времето се развали и
започна да вали.
Д: Да. /след няколко секунди/ Ше видя какво мога да
измисля. '

И е т о същ ата ситуация, но лишена о т разбиране.

Р: "Какво мълчиш?
Д; /продължава да мълчи/
Р: Само не си го изкарвай на нас.
Д: /Още по-дълбоко мълчание./
Р: Да не сме случайно ние виновни за лошото време?
Д: /Хвърля убийствен поглед./
Р: Не можеш ли да измислиш нещо друго или цял ден ще
сто и ш та к а , к а т о олицетворение на скръбта?"
Д: "Какво си мисли т я , че някой може да изтърпи
вси чки те глупости, които наговори, и представяш ли

24
 си, на Всичкото отгоре ме изгони о т час!"

Е то няколко изказвания, които показват разбиране:

Р: "Сигурно си се почувствал ужасно?"
'Това т е е вбесило."
"Сигурно в този момент си намразил учителката?"
"Имал си лош ден днес."

Ш естгодишният Ивайло се прибира ядосан, защ ото са

му скъсали рисунките.
Р: 'Това т е е разстроило."
'Ти си много ядосан на Светозар, който направи
то ва."
"Все още си бесен."

Всички тези изказвания получават едно убедително "Да"

и помагат на д е те то да осмисли по-добре то ва , което
се е случило.
Д: "Вече не се издържа В училище. Представяш ли си - и
т я ме нарече лъжец, защ ото й казах, че съм забравил
домашната си. Господи; как крещеше! Не беше на
себе си. Каза, че щяла да т и се оплаче.
Р: Не т и е бил много добър денят днес.
Д: Меко казано.
Р: Сигурно си се почувствал ужасно, когато т е е обидила
пред всички!
Д: Да, беше ужасно.
Р: Сигурно в то зи момент си искал да й се случи нещо
много лошо.
Д: О, да, то ва ми беше като успокоение."

В тези случаи родителят правилно е разбрал д етски те

чувства - "то в а , ко ето е въ тр е в него".
Във всички случаи при акти вн о то слушане възрастният
се опитва да разбере д етски те чувства, или казано по
друг начин, смисъла на посланието. Родителят, като
слушател, превежда разбраното на своя собствен език и
след то в а изпраща обратно на д е те то то ва, което е
разбрал. В неговото съобщение се съдържа само

25
 реалното преживяване на д етето, такова каквото е
споделено, и нищо друго. Няма оценки, поучения
съвети.,.
Помислете си за значението на огледалото. То отразява-
нашия образ, без да прибавя или отнема, без да
разкрасява или загрозява. Така и нашето изказване е
нещо като емоционално огледало, в което се о тр азяват
чувствата на д етето такива, каквито са.
"Изглежда, че си ядосан."
"К ато че ли го мразиш."
"Не се чувстваш добре."
Чрез активното слушане родителят осигурява
възможност за едно по-дълбоко проникване на д е те то в
собствените му чувства. Това му помага да достигне до
едно по-дълбоко разбиране за себе си и за решаването на
своя проблем.
Л: "Не искам повече да сто я В училище.
Р: Ти наистина не искаш да стоиш повече В училище.
Д: Да, не искам да ходя. Всеки ден едно и също, лошо ми
става.
Р: Ти наистина се чувстваш изморена о т училището.
Д: Понякога направо ео мразя.
Р: Това е нещо повече о т то ва да не го обичаш,
понякога направо го мразиш.
Д: Точно така. Мразя училището, мразя учителите,мразя
домашните, мразя този клас.
Р: Ти мразиш всичко, което е свързано с училището.
Д: Не, не мразя всичко. Всъщ ност ненавиждам
учителката по математика. Тя е най-злата.
Р: Ти се чувстваш зле с нея през цялото време.
Д: Ти не знаеш как се държи с нас. Изпише една дъска със
задачи. След то в а ни показва, че не можем да ги
решаваме, че сме ограничени, и започва любимата си
тирада колко сме безотговорни. Направо да т и
прилошее! у /
Р: Ти сигурно мразиш да слушаш тези неща.
Д : Аз не съм единствената, която я мрази, другите
също не я обичат повече о т мен. Аз вече не съм
ц ентър на Вниманието, както бях преди. Другите не
ме х ар есват вече толкова много.

26
 Р: Ти не се чувстваш така харесвана, както преди, и .
то ва т е подтиска.
Д: Да, така е. Има една група момичета, които направо
са вьрха в училището. Аз много искам да съм. в
тяхн ата група, но не знам как да го направя.
Р: Ти искаш да с и в тази група, но се измъчваш, защ ото
не знаеш как да го направиш.
Д: Точно така. Аз наистина не знам. Те всичките не са
най-красивите, или поне ч а с т о т тях. Те не са и най-
добрите. Някои са с много високи бележки, но някои
са направо с ниски, по-ниСки и о т моите. Не знам §
какво да мисля.
Р: Ти си озадачена как всички т е са в една група.
Д: Да, едно о т нещ ата е, че т е са много о ткр и ти и
много лесно завързват запознанства. Това не го мога.
Р: Ти мислиш, че т е п р и теж ават нещо, което т и не
притежаваш.
Д: Аз знам, че не мога да говоря хубаво. Не мога да
започна разговор с някое момче, когато наоколо ума
други момичета. Предпочитам да мълча. Много ми е
трудно да измисля какво да кажа,
Р: Ти се чувстваш добре, когато си. само с едно момиче,,
и много по-различно, когато около т е б има повече о т
едно. , ,
Д: Винаги се страхувам да не кажа нещо смешно или
глупаво. Аз с то я там , но ми се иска да избягам. Това е
ужасно.
Р: Сигурно не понасяш то в а чувство.
Д: Да, мразя да с т о я настрани, но се страхувам да >
участвам в разговори.”

В то зи разговор родителят е проявил изцяло

1о тво р ен о ст " към д е те то и неговото преживяване на
ситуацията. Това е проява на емпатия. Когато
започнете да приемате д етски те чувства, вие ще
преживеете по-голямо уважение, повече любов о т
ваш ите деца. Болката, тр евогата, разочарованието...
ще преминат много по-бързо, когато децата знаят, че
вие знаете, колко много т е са наранени.
Когато започнете да разпознавате техните чувства,

27
щ е разберете колко много с т е им помогнали. Те ще
започнат да се н асо чват към себе си, ще В и ж д а т по-
яено своя проблем и ще нам ерят сили да се справяпо||
него.

Н е к а о б о б щ и м н а к р а т к о к а з а н о т о за
а к т и в н о т о слуш ан е.
А к ти В н о то слушане помага на д е те т о да осъзнае точно
ч у в с т в а т а , ко и то изпитва. След к а то д е т е т о ги
изрази, много ч е с то те зи чувства изчезват, к а т о че ли
неочаквано.
А к ти вн о то слушане помага на д е те т о да преодолее;
страха о т со б ствен и те си негативни чувства.
Д е т с к и т е ч у в с тв а са богати, д е те то обича, но и мрази.
То страда, ядосва се, гневи се, завижда. О т наш ето
д е т с т в о ние сме научени, че негативните ч у в с тв а са
лоши, че не тр яб ва да изпитваме такива чувства, че
тр яб ва да се срамуваме о т тях. С акти вн о то слушане
р о д и телят показва, че за него няма "лоши" чувства,
т о в а е условие и д е т е т о да ги приеме.
А к ти в н о то слушане създава то п л о та в отнош енията.
Топлите ч увства , изразени чрез разбирането, пораждат
у д е т е т о същ о топли чувства. А кти вн о то слушане
осигурява разбиране на с в е та така, както го вижда
д е т е т о . Това слушане изисква да се поставим в
"обувки те на д е т е т о ".
А к ти в н о то слушане дава Възможност на д е т е т о да
намери само отговора на своя проблем.
А к ти в н о то слушане помага на д е те то да възприеме
гледната то ч к а на родителите. Когато д е т е т о
разбере, че е разбрано, т о остава "отворено" за
чуж д ото разбиране.
А к ти в н о то слушане предоставя инициативата на
д е т е т о ; насърчава д е т е т о само да намери решение на
своя проблем. Така д е т е т о се чувства уверено,
отговорно, независимо.
А к ти в н о то слушане не е просто само техника.
За да бъде еф ективно, родителят трябва да притежава
определени нагласи:
□ да иска да чуе това, което детето ще каже;

28
 □ да иска да приеме чувствата на детето такива,
какВито са, а не такива, каквито мисли, че тряБВа да
бъдат;
□ да има доВерие В детето, че то ще може само да
намери отгоВор на сВоя проблем;
□ да знае, че чувствата не са трайни и че могат да се
променят;
□ да се отнася към детето като към неповторимо и
заедно с това като към нуждаещо се’от него.

ТоВа означаВа изграждане на емпатийно отношение към

д етето, на способност да се застане на неговата
гледна точка. Активното слушане не е метод за
манипулиране, т о е метод за помагане на детето да се
справи само със своите проблеми, Признаването, че
д етето има проблем, означава не само приемане на
проблема така, както ео преживява детето, но и
приемане на мисълта, че т о ще може само да се справи
със своя проблем.
Парадоксалното тук е, че влиянието на родителите се
изразява В насочване на детето към откриване
собствено решение на собствения проблем.
Е т о то ва различие:
Д: "Тони днес не искаше да играе с мен. Той никога не
иска да играе така, както аз искам.
Р: Добре, защо не му предложиш да правите това, което
то й иска да правите /съвет/. Трябва да се научиш да
му отстъпваш , той е по-малък /морализаторстВяне/.
Д: Аз не искам да правя само това, което той иска.
Р: Добре, след като толкова много искаш да играеш с
конструктора, намери някой друг /предложение на
решение/. Лигльо такъв! /обида/
Д; Не съм лигльо и няма с кой да играя, разбираш ли?
Р: Ти си ядосан, защ ото цял ден нищо не си правил, утре
ще т и е по-добре /интерпретация, успокоение/.
Д: Не е вярно, че нищо не съм правил, утре изобщо няма
да се чувствам по-добре. Ти изобщо не можеш да
разбереш колко много го мразя този глупак.
Р: Сега, ако обичаш, спри да говориш така. Повече да не
съм т е чул да говориш по този начин за б р а т т и . ще
съжаляваш.../заповед, замаха/

29
Д; Мразя го, не разбираш ли. ще се махна о т т у к !"Щ
Д "Той не искаше днес да играем заедно. Той винаги иска
да праВим то ва, което аз не искам.
Р: Изглежда си ядосан на б р ат ти .
Д: Да, поВече никога няма,да играя с него. Не искам да
бъда с него.
Р: Ти си толкоВа ядосан, че не искаш отново да играещ &
него.
Д: Изобщо не искам да го Видя. Ако не го виждам, няма да
играя с него.
Р: Може би т и се притесняваш, че ако се разделите, ще
останеш сам.
Д: Да, предполагам, че ще трябва да остана сам, но той
направо ме вбесява.
Р: Ти не искаш да останеш сам, но то Ва т и е много ,
трудно, понеже не можеш да спреш да се ядосваш. * -
Д : Аз не искам да се ядосвам, но то й винаги ме ядосва, : =
ко гато започва да ми казва на какво да играем.
Р: Не е лесно да му повлияеш.
Д: Да, т о й е бебе.
Р: Ти го харесваш повече к а то бебе, нали?
Д: Да, много ми е трудно да го командвам. Вече не мога
да го правя. Мисля, че трябва да го о ставя сам да
избира на какво да играем.
Р: Мислиш, че ако го оставиш спокойно, то ва ще
помогне.
Д: Може би тр ябва да опитам."

В п ър вата ситуация родителят опитва всички

възможни отговори, докато във в то р а та то й е проявил
единствено разбиране. В първия случаи д е т е т о се
съпрогривлява и отхвърля всеки отговор,- неговият гняв
о ста ва, както и нерешеният проблем.' Във втория
случай гневът е изчезнал и д е те то е достигнело до едно
по-дълбоко навлизане В себе си, неговата отговорност е
станала по-голяма, д етето е намерило отговора на своя
проблем.
Е т о друга ситуация:
Д: "Н е искам да ям.
Р: Хайде, малките деца трябва да ядат. за да пораснат.
 /инструкции и подтискане с логически аргумент/
Д: Добре, ама много малко.
Р: Добре, седни на масата и Виж какВо има.
/предложение/ •'
Д: Сигурна съм, че не искам нищо. .
Р: КакВо става с те б ? /проба/
Д: Нищо.
Р: Тогава заминавай на масата Цзаповед/
Д: Не съм гладна и няма да отида.
Р: Ще отидеш! /заплаха/
Д: Няма."

Е т о същ ата ситуация, но вече с проявено разбиране:

Д: "Няма да ям. ♦- '
Р: Ти не се чувстваш еладна.
Д: Да, коремът ме боли цял ден.
Р: Днес се чувстваш малко напрегната, нали?
Д: Напрегната! Не е то чн ата дума. Аз наистина съм
изплашена.
Р: Ти си изплашена о т нещо.
Д: Да. Николай ми се обади и ми каза, че иска да
разговаряме довечера. Гласът му беше много объркан.
Р: Това т е притеснява много.
Д: Страхувам се, че ще иска да скъсаме.
Р: Той се страхува да т и каже какво се е случило.
Д: Това ще ме убие. Мисля, че то й иска да бъде с Мариана
и то ва е най-лошото.
Р: Това наистина т е е изплашило - Мариана май ще
започне да дружи с него.
Д: Да, т я привлича всички момчета. След то в а им
говори разни неща, за да ги скара с приятелките им, и
така се забавлява.
Р: Ти се страхуваш, че с те б е станало така, и не знаеш
какво да предприемеш.
Д: Не бих могла да направя нищо по-лошо о т то в а да
с то я като глупачка.
Р: Ти мислиш, че то в а е по-лошо, отколкото да се
срещнеш и да разговаряш с него.
Д: Да. Може би. Страхувам се да кажа, каквото и да е."

31
 Тук разбирането е дало Възможност на д етето да
изрази сво ето преживяване на ситуацията и да намери
отговор.
А кти В н о то слушане помага, когато възникват различни
неприятности.
О т петгодишна възраст Даниела ляга винаги, като
създава неприятности на околните:
Р: "Късно е, загасяй лампата и заспивай.
Д: Не искам да спя.
Р: Трябва, късно е, утр е ще ставаш рано.
Д: Няма.
Р:Лягай веднага!
Д: Няма." -

И колко по-различно може да изглежда същ ата ситуацияг

Д: "Излез о т т у к , не искам да стоиш В с т а я т а ми. Мразя
те.
Р: Ти се чувстваш ядосана.
Д : Да, мразя училището. Никога повече няма да отида
там , никога, чуваш ли!
Р: Ти не се чувстваш добре там.
Д : Ужасно е. Не ми е добре в училище. Ти не знаеш нищо.
Изобщо нищо не разбирам о т тази математика.
Р: М а тем ати ка та т и създава проблеми, така ли?
Д: Не, не мисля, че ми създава проблеми.
Р : ... Хм!
Д: Аз предпочитам да играя спортни танци, отколкото
да ходя на училище.
Р: Да, т и наистина не харесваш да ходиш на училище.
Д: Трябва ли да ходя на училище? Колко дълго още
тр яб ва да ходя?
Р: Д о като завършиш.
Д: Добре, но след като завърша, повече няма да уча.
Р: Добре.
Д: И само ще танцувам.
Р: Наистина, спортните танци са много хубави.
Д: Така е /смъквайки се В леглото, казва/. Лека нощ.
Р: Дека нощ.
Д: Ако искаш, можеш да останеш още малко.
Р: Добре.

32
Д: /След няколко секунди демонстративно започва да
диша те ж к о през носа./
р. Запушен ли т и е носът?
Д: Да, трябва да огпида на лекар.
Р: Мислиш ли, че ще т и помогне?
Д: Не /продължава да диша тежко/.
Р: Н осът т и наистина е запушен.
Д; Да. Аз не мога да дишам през носа, когато спя.
Р' Ти мислиш, че трябва да дишаш през носа, когато
спиш /малко озадачено/.
Д: Да, трябВа.
Р: Сигурна ли си?
Д: Да, така е. Тони ми каза преди много Време /това е
п р и ятел ят, о т който много се възхищава/, че
когато заспя, няма да мога да дишам през уста та.
Р: И т и мислиш, че тоВа е неВъзможно.
Д: Не е ли така, не е ли Вярно, че няма да мога да дишам
през ус та та , когато заспя?
Рь/Обяснява, че нейният приятел се е опитал да й
помогне, но понякога може да се случи та к а , че да
сгреши, ко гато човек спи, също може да диша през
у с та та ./
Д: /успокоено/ Лека нощ. /Изведнъж започВа да диша
още по-тежко./
Р: Ти Все още се страхуваш.
Д: КакВо ще стане, след като не мога да дишам през
носа, когато заспя? Ако не ми се отбори у с т а т а !?
Р: /Разбира, че д е те то се страхува да заспи, за да не му
се случи нещо лошо, да умре, да припадне.../
О, мое дете, т и се страхуваш да не припаднеш.
Д: Много се страхувам.
Р: ТоВа просто не може да стане. У с т а та т и ще бъде
напълно отворена, Виж, т в о е т о сърце не спира да
туп ти , когато спиш.
Д: Сигурен ли си?
Р: Сигурен съм.
Д: /с въздишка на облекчение/ Добре, лека нощ."
Децата също изж ивяват своите страхове,
притеснения, Вълнение. В този случай акти вн о то
слушане може да им помогне.
Когато д е те то казва, че е дебело, грозно, глупаво,

33
непохватно.... ние не можем с едно изказване да
променим неговия образ за себе си. Когато този образ е
изграден, д е те то може да остане дълго време В негов
плен. То ще се съпротивлява на о п итите този образ да
бъде променен.

Л: "Много съм дебела.

Р: /сериозно/ Ти се чувстваш дебела. И си мислиш, че не
си хубава.
Д: Да.
Р: Това сериозно т е измъчва. Сигурно в училище през по-
голямата ч а с т о т Времето изпитваш страх, че ще
т и се подиграват.
Д: Да.
Р: Страхуваш се да се събираш с други момичета.
Д: Много.
Р: Страхуваш се и о т момчетата, че ще т и се смеят.
Д: Да.
Р: Страхуваш се, че могат да т е съжаляват.
Д: Да.
Р: П ритесняваш се, че ще т и се подиграват.
Д: Ужасно.
Р: Сигурно си спомняш много случаи, когато децата са
т е подигравали. Било т е е много яд.
Д: Да. Бях вбесена, когато чух как Таня говореше за мен.
Р: Според мен т и си чудесна. Въпреки че т и имаш друго
мнение за себе си."

Този разговор няма да промени представата на детето

за сам о то него, но то й може да предизвика съмнение. То
може да си каже: "Сигурно не изглеждам чак толкова
ужасно, след к а т о баща ми ме разбира и ме намира
чудесна". Това проявено доверие може да вдъхне поне
малко увереност на самото дете в себе си.
"Много съм т ъ п , изобщо нищо не разбирам о т тези
задачи" - казва ядосано малкият Руслан.
"Н е е вярно, м оето д ете" - опитва се да го успокои
н его вата майка.
"Н е съм чак толкова глупав, за да не разбера, че само ме
успокояваш , к а т о ми казваш, че не съм глупав."

34
Вместо успокоение, ко ето изразяВа нашата болка,
породена о т болката на д етето , много по-подходящ
отговор би бил:
"Не е лесно да се рещ аВат задачи. Сигурно си се
. цувствал к а то глупак."
. "Страхуваш се о т учителя."
"С нетърпение очакваш да свърши часа."
"Времето, когато у ч и те л ят изпитва, сигурно минава
мъчително бавно."
"Ти се страхуваш да не т и се караме."
"Притесняваш се за т в о е т о бъдеще."

Основната 'тр уд н о ст при разбирането е не В самото

умение за разбиране, а В.недоверието, че децата имат
сила да се сп р авят с проблемите, да оправят нещата,
които са забъркали. И тогава започваме отново с
увещания, молби, заплахи, съвети.
Понякога а к ти вн о то слушане помага на детето да
приеме ситуац ията такава, каквато е, осъзнавайки че
не може да я промени, Активното слушане помага на
д етето да изрази чувствата си относно тази
ситуация, к а то се почувства прието о т другите точно
с тези чувства, които преживява.
Д: "Не мога да понасям новия учител по физика.
Р: Ти наистина няма да се чувстваш добре този срок.
Д: През цялото време се заяжда с нас и ни заплашва.
Така ми се иска да му кажа да се махне.
Р: Тй наистина си много разгневен.
Д; И не само аз! Никой не издържа. Кой му е казал, че
може де бъде учител!
Р: Учудваш се как може такъв човек да бъде учител.
Д: Да. И представяш ли си, трябва да го виждам цял
срок. Добре, сега трябва да излизам. Чао.”

Тук р од ителят е показал, че може да разбере своето

'дете, когато има трудности. Това му помага да се
. успокои и да се насочи към други неща.
Разбирането ни помага да приемем ежедневните
тревоги и болки на децата.
М алкият Веселин току-що е изгорил пръстите си на

35
печката.

Д: /плачейкц / "О , изгорих си п р ъ сти те . Мамо, изгорих си

п р ъ с ти те !
Р: О, т и си се изгорил! Ужасно си се изгорил.
Д: Да, Виж колко се изгорих.
Р: Много е неприятно. Ти се изгори толкова много.
Д: /без да плаче/ П о стави ми лепенка.
Р: Добре, сега ще т и п о ставя лепенка. О ти вам да я
донеса."

О т то зи малък епизод се вижда, че майката на Веселин

не го успокоява. Тя не му казва; "След малко ще т и мине",
"Веси, Вёче не т е боли" или "Дръж се к а то голям'^. "По-
голям щ е стан еш ". Тя приема неговото чув ств о тако ва,
ка к в о то е. Това е едно лошо нараняване. "Ти си се
наранил лошо". Тя не прави и още едно о т обичайните
неща*. "Н е си малко бебе, спри да плачеш". Тя възприема
Веселин и си туа ц и ята така , как то е преживяна о т него.
В мом ента т о й и зп и тва болка, то в а е неговата болка и
т о й има право да реагира на болката по свой
неповторим начин. Ч у в с т в а т а на д е т е т о не м огат да
стан ат ч у в с тв а на неговата майка, те са
д ей стви телн о негови. Това, ко ето майката може да
направи, е 'д а приеме само колко ужасно се чувства
д е т е т о о т т о в а , че се е наранило. М айката не тр яб ва
да кара' д е т е т о да изпитва вина за своите чувства.
З а д ец ата е д о ста тъ ч н о то ва , че са приети и разбрани.
Те тр яб в а да б ъ д а т приети. Д ецата и скат да зн аят, че
т е х н и т е родители са разбрали как се ч у в с тв а т.
А к т и в н о т о слушане е много необходимо, когато децата
изпр ащ ат съобщения, "звучащи странно", съобщения с
много дълбоко "с к р и т“ смисъл. Много ч е сто тези
съобщ ения са оформени като въпрос:
"К акво с т а в а с децата, които нямат родители?"
"К акво с т а в а , ко га то някой умре?"
"Мамо, какво харесваше у мом четата, когато беше
малка?"
Е т о как е протекъл диалог, предизвикан о т последния
въпрос, зададен една неделна сутрин:

36
р: “Изглежда, к а т о че ли се чудиш какВо е нужно, за да
започнеш дружба с момчето, което харетВаш?
д. Да. Сигурно има много причини, заради които
изглежда, че не ме харесва, а аз не знам защо?
Р: ТоВа т е озадачава.
Д: Добре де, аз знам, че не мога да говоря в
В Ш Д ^ с т в и е т о на М ом четата, страхувам се да говоря
пред тях.
Р: Ти не можеш да се отпуснеш и да разговаряш
* свободно с М ом четата.
Д: Да, аз се страхувам да кажа каквото и да е, за да не
Г изглеждам смешна В техн и те очи.
Р: Изглежда, че т о в а т е кара да страдаш.
Д: ТоВа ме кара да се чувствам ужасно,. понеже ми се
струва, че изглеждам глупава.
Р: Изглежда, че т и е трудно да постигнеш това, което
искаш.
Д: Не, предполагам, че нямам късмет."

Зад повърхността се кр и ят много по-дълбоки проблеми.

Тук разбирането помага на д етето да открие лесно
проблема за себе си и да започне да го разрешава.
Непосредственият отговор на въпроса, колкото и да ни
.. изкушава, само би затворил възможността детето да
£ с е обърне към себе си.
И все пак, много ч е с то изкушенията са силни. Но преди
да се поддадете на изкушението, опитайте се да
^помислите върху те зи Въпроси:
Трябва ли ваш и те деца да мислят точно като вас?
Защо непрекъснато се стр ем ите да ги учите?
-Можете ли да приемете мислите на вашето дете,
когато не съвпад ат с ваш и те?
М ожете ли да приемете, че д етето може само да
постигне по свой неповторим начин решение на
собствения си проблем?
. М ожете ли да си спомните как са изглеждали
п р ед ставите ви за проблемите, когато сте били на
^ в ъ зр а с т та на ваш и те деца?
М ож ете ли да си спомните как с те се чувствали, когато
•I родителите ви са ви казвали какво да направите, за да

37
 се справите с Ваш ите проблеми?

Винаги ли тр яб В а да се прояВяВа емпатийно

• отнош ение към децата?
Не, много о т разгоВорите с децата изискват даване на
информация за различни събития. Ако д етето ^подели:
"Мамо, след училище ще ходим с Лили на гости у Мими",
не е необходимо да се отговаря: "Изглежда, че т и си Взел
решение да ходиш днес на гости ?" П ро стото
"Благодаря, че ми съобщи за своето решение" е
д остатъчн о. Емпатийното отношение е^ необходимо,
когато д е т е т о иска да знаете как т о се чувства.

Кое е неправилното Във Въпроса: "Защ о се

• ч у в с т в а ш т а к а ?"
Някои деца м огат да отго во р ят защо се чувстват; гпака
/ядосани, огорчени, натъжени, радостни, горди.../. Но
при повечето деца въпросът "Защ о?" само ■усложнява
си туац и ята. К а т о допълнение към своя проблем сега т е
тр яб ва да анализират и причината - защо се ч у в с т в а т
така , к а к то се ч у в с т в а т . Те си мислят, че то в а е ясно -
"З а т о в а плача..."
За р азстр оеното д ете много по-добре би било да чуе:
"Разбирам, нещо т е кара да бъдеш разстроен." Д е те то
се чувств а много по-спокойно, когато неговите чувства
са приети, о тко л ко то когато 4 е принудено да обяснява
как се чувства.

^ Необходимо ли е д ецата да зн аят, че ние

• приемаме т е х н и т е ч у в с тв а ?
Д е т е т о не се нуждае о т съгласия с неговите чувства.
То иска р од и телят да знае за тях. Изказването : "Ти си
абсолю тно прав" не му помага да осмисли собствените
си ч ув с тв а .

Д: "Д нес уч и те л к а та каза, че няма да играем. Тя е подла.

Р: Това сигурно много т е е разочаровало. Ти толкова
искаш е да играеш!
Д: Да, пр ед ставяш ли си, заради някаква тъпа
репетиция.
Р: /мълчание/

38
д. Тя ни излъга,
р: разбирам.
Д; Тя ни каза, че ако репепщ цията мине добре, ще
играем. Това е напраВо отвр ати телно."

Децата се нуждаят о т някой, който може да разбере

КакВо чу в с тв а т, какви са тех н и те болки, разочарования,
'^нещастия.

Щ Не може ли да се каж е само :"Аз разбирам как се

# чувстваш ."
Проблемът е, че много о т децата.не вярват В това.
Обикновено те х н и ят отговор е: "Не, т и не знаеш." Ако
вие посочите ч у в с т в о т о , нещ ата ще бъдат много
'различни.
"Днес т и си малко притеснен, защ ото това е първата
посреща."
Д етето наистина ще знае, че с т е го разбрали.

^ Какво щ е с та н е , ако не са разбрани правилно

• ч у в с т в а т а на д е т е т о ?
Не <*•безпокойте, ваш ето д ете ще ви поправи веднага.
Д: "Знаеш ли, отложиха контролната за другата
Рседмица.
Р: Изглежда, че т о в а т е е успокоило.
Д: Не; ядосан съм, сега отново пак ще трябва да чета
Р същ ите неща."
Ш : Разбирам, т и се надяваше днес да приключиш.
Д: Да."

^ К а к да се реагира, ко га то д е те то каже: "Мразя

• го!", "Той е глупак!", "Тя е гадинаГ...
Ако то в а ви тревож и, м ож ете да отговорите: "Аз не
|| харесвам то в а , ко ето току-що чух", "Ако ти си ядосан
за нещо, кажи ми го по друг начин. Тогава аз бих могъл да
ти помогна."
^ Има ли други начини да се покаже на детето, че
• разбираме н его ви те чувства , освен чрез думите?
Много ч е с т о , к о г а т о д е т е т о е ядосано, т о изобщо не
иска да чуе.

39
 Една такава Възможност е да използваме рисуването -
изобразяването на чувствата.
Четиригодишният Дани лежи безмълвно проснат на
пода, ядосан. На молбата да стане, той само' рита с
крак, без да отлепя глава о т килима, стискайки здраво
своето мече. Виждайки тази ситуация, неговата майка
сяда до него, подава молива и казва: "Дани, можеш ли да
ми покажеш колко си ядосан? Ето, нарисувай на този
лист колко много си ядосан." Дани се изправя и започва с
ожесточение да нанася разкривени линии, докато пробие
листа с молива. След малко показва листа и казва: "Ето,
толкова." След то ва майката продължава: 'ТиНаистина
си ядосан" и подава още един лист с молба да покаже все
още колко е ядосан. Когато Дани приключва и с този
лист, то й започва да го разглежда и изведнъж казва,
съвсем неочаквано, за изумление на своята майка: "Сега
ще видиш колко съм весел." Вече успокоен, той започва
да нанася на л и ста чдветни петна и линии. За дюлкова
кратко време д е те то е успяло да промени своите
чувства.

^ Име ли някакво ограничение на чувства та , които

• т р я б в а да приемем? Можем ли да разрешим на
д е т е т о да изрази вси чки те си чувства?
Не се безпокойте да разрешите на д етето да изрази
всичките си чувства. Те същ ествуват и-ако искате да
ограничите някое чувство, ще разберете, че това може
да стан е само ако вие приемете това чувство.

^ Н азоваването на ч у в с тв о то може ли да доведе

• до н его вата промяна?
К о га то д е т е т о е потопено в своите чувства, т о не
винаги може да осъзнае какво изпитва. Назоваването на
ч у в с т в о т о връщ а ч ув ств о то обратмо на д етето и т о
може "о тс тр а н и " да види своето чувство, да се потопи
по-дълбоко в него.
Р: "Изглежда, че си в лошо настроение.
Д : Да.
Р: Нещ о си ядосан.
Д: Много съм ядосан.

40
Р: Ядосан си на кого?
д. На кака.
р. Защо?
д; Тя ми обеща да ме Вземе с нея и да ми даде да
'/разхождам Дейвид- /кучето/, но Стела, нейната
Е приятелка, й се обади и т е излязоха, без да ме Вземат.
р; ТоВа сигурно т е е обидило.
Д:Да.
р: Ти си помисли, че т я не т е обича, щом като не те е
Взела със себе си/
Д; Да!
Р: ТиГдейстВително мислиш, че не те обича.
Д: Да! Понякога много."

|р Може ли да се използва разбирането, когато

• д етето преживява много силни чуВстВа:
ревност, страх, скръб о т загуба на скъп човек?
Когато д е те то научи радостната Вест, че Вкъщи ще си
имат бебе и че то ва ще бъде негово бебе, което трябба
да обича, на което ще се радва и с което ще се гордее,
то може и да не остане чак дотам очаровано. Да
•ргпкриеш, че още непристигналото В къщи бебе Вече
заПочва да обсебва тв о я т а майка, да не можеш да
седнеш у неяГ защ ото макар и невидимо, то е там, да си
Принуден да разделиш централното място на сцената с
някой друг, то в а вече е достатьчно, за да породи
ревност, завист, омраза. Ревността е многолика.
Д етето може да завижда на бебето, защото на него не
му се карат, защ ото може да прави бели, защото всички
му обръщ ат внимание...
Малките деца изразяват ревността си доста грубо. Те
п и та т кога ще го върнат обратно в болницата или кога
ще го дадат на някой друг. Но действията могат да
имат и по»др&матичен обрат.
Й редставете си следната сцена:
Вие влизате в с т а я т а , където е бебето, и Виждате как
ваш ето по-голямо дете така безжалостно го е
прегърнало, че т о започва да плаче.
Може би ваш ата реакция ще бъде едно спонтанно
избухване, придружено с: "Какво правиш, искаш да убиеш
брат си ли? Не виждаш ли. че му причиняваш болка! На

41
 кого приличаш с тази ж естокост? Не т е е срам. Да Не
съм т е Видяла повече. Колко пъти съм т о казвала да Не
пипаш бебето...”
Ваш ият гняв, породен о т страха да не се случи нещо
лошо на бебето* е напълно разбираем. Но нека се
опитаме да разберем и детето. Зад вьншната
ж естокост и безсърдечие се крие много болка,
объркване, страх о т изоставяне, несигурност.
Вместо да изпадаме в гняв или да се^ЬазстройВаме
много по-подходящо би било да кажем нещо подобно:
'Ти не харесваш бебето."
'Ти би искал да го няма."
"Когато ме видиш с бебето, т и се ядосваш."
"Когато съм с бебето, ти си казваш: "Тя не ме обича
вече, т я обича повече бебето."
"Когато се почувстваш разстроен, ела при мен, ще се
постарая да т и отделям повече време, за да знаеш, че
т е обичам."
Сьстрадаването на дълбоките преживявания, например
на скръб о т смъртта, о т загубата на нещо много скъпо,
може да доведе също до успокоение и утеха.
След см ър тта на своя папагал Коко Криси преживява
голяма болка. Тя е безутешна и страда много »дълбоко. В
този случай нейната майка би могла да й каже:
'Т и много го обичаше."
"На т е б то й т и липсва много."
'Трудно т и е да повярваш, че Коко повече няма да е при
те б ."

К о га то д е те то има проблем, могат ли да му

• помогнат наш ите съвети?
С ъ в е т ъ т , който ще дадете, би ограничил д етето в
неговите търсения на решение на проблема.
Въпрос
Може ли да се направи нещо, ако пьрвоначално не сме
осъзнали дълбочината и сериозността на д етските
преживявания?
Много често , увлечени в своите грижи, ние може да не
оценим сериозността на ситуацията така, както е
преживяна о т • д етето; да я преценим Щ ’ като
незначителна.

42
 малката Жанин Влиза В с т а я т а и през сълзи казВа, че
брат й и е Взел любимите моливи за рисуване,
гуюнтанният отговор на бащата е бил-. "Добре, няма да
се свърши св е тъ т. К а то спре да рисува, ще ти ги
Върне." ТоВа е разстроило още ПоВече детето и то с
плач е отишло В другата стая. След известно Време,
когато бащата открил потъналата В сълзи Жанин,
разбрал колко много е разстроена. Тогава й казал; "Аз не
. бях праВ за моливите. ТоВа сигурно много те е
огорчило."
Винаги има' Възможност да подновим прекъснатия
разговор и да проявим разбиране.
Някои погрешни представи за емпатийно отношение
Разграничаването на .-емпатийното о т неемпатийното
отношение не е особено трудно, не е трудно и да се
открият достойнствата на емпатийното отношение.
ТоВа, което . създава трудности, е неговото
неподходящо изразяване.
За да ^преодолеете тези трудности, бих желал да би
покажа някои погрешни представи.
Емпатийното отношение и неговото изразяване чрез
активното слушане не е метод за манипулиране. Много
често някои родители се провалят при използването на
активното слушане, просто защото техните
намерения са погрешни. Родителите искат да накарат
своите деца да мислят или да действат по начин, по
който т е биха искали. Това е манипулиране.
Следващата ситуация показва ясно това:
Д: "Днес имахме контролно по български и пропаднах.
Нищо не можах да направя.
Р: Изглежда, че то ва т е е разстроило /студено,Д
Д: Да, разбира се, че съм разстроен.
Р: Ти се чувстваш разстроен /студено!.
Д: Да, няма да получа за срока оценката, която очаквам,
може да разваля и петицата, която имам.
Р: Ти мислиш, че сега вече нищо не може да се направи,
за да се променят нещата, за което толкова много
т е предупреждавах {вмъкване на своя гледна точка!.
Д: Ти смяташ , че трябваше да чета повече 1отреагира
на негоВгипа оценка/.

43
 Р: Да, мисля, че Все още не е късно нещата да се
оправят, а ти какво мислиш? /опит за даване на
решение/.
Д: Да уча повече...” '

Д етето е притиснато до стената. Активното слушане

е използвано като средство да се накара Д етето да учи
повече. Родителят е видял В активното слушане само
една нова техника за манипулиране - за въздействие
върху д етето да прави това, което той мисли, че
трябва да прави.
Защо" родителите се стремят непрекъснато да
контролират своите деца? Действително ли това е
израз на една дълбока отговорност, която трябва да
бъде реализирана? Няма ли това да доведе до проблеми?
Д етето много .добре разбира намерението н,а родителя
да го контролира. То смьтно започва да осъзнава, че
родителите се опитват да направят нещо с него, че те
не го приемат изцяло такова, каквото е. То се Страхува
о т този "непосредствен4 контрол, който застрашава
неговата независимост.
•Активното слушане не е техника за "скрито"
подтискане и промяна.
Д: "Не искам да играя повече с МВо, само ми къса
нервите.
Р: Ти не се чувстваш добре с Иво, защото в момента
то й т и е скъсал нервите.
Д: Не, повече никога не искам да играя с него, никога!"

Забележете как родителят Вплита в своето изказване

оценката за преживяното. Тя изразява: неговата
позиция: "Аз се надявам, че това е временно, утре
всрчко ще се оправи." Отговорът на детето показва, че
т о е открило незабавно опита да бъде променено -
неговото второ изказване ясно контрастира на
родителското изказване.
Следващата неправилна представа е свързана с
непоследователността при използване на активното
слушане. Родителят "отваря вратата" и след това "с
гръм я затваря". Ситуацията изглежда приблизително

44
 ' " Х а й д е , сподели с мен как се чувстваш. Аз ще те

^бера." След като чуе разказа на детето, родителят

jj? ска Вратата",- защ ото тоВа, което е чул, не му
^ с В а , той остава разочарован и объркан.
р. "Изглеждаш много нещастен,
д. Стефан ми смачка рисунката,
р. Ти не си доволен о т това /разбиране/.
д. не, но другия п ъ т ще му скъсам и аз неговата.
р. не, не мисля, че би могъл да направиш такова нещо
/оценка/.
д; Не ме интересува! И аз ще скъсам неговата
Г /ядосано/.
Р: Знаеш, че не е това начинът да се решават
проблемите /Щорализаторстване/. Защо не му
кажеш, че си разстроен, и не поискаш да ти се
извини? /съвет, даване на решение/
Д; /мълчание/"

Оценките, поученията, упреците, съветите

безнадеждно са отблъснали детето. То е почувствало
недоверието на бащ ата в способността му да се справи
с проблема. То не може да приеме чувствата, които
показват, че не е добро дете. То се чувства неразбрано
и това го отдалечава о т възможността да реши само
своя собствен проблем.
Няма нищо по-неприятно о т това да предразположите
детето да сподели своите чувства и след това да
започнете да поучавате, обиждате, оценявате, да
давате съвети. Д етето ще се почувства измамено и
обидено.
Друга трудност при използване на активното слушане
е, когато не се разграничава истинското послание
/смисъла, преживяното/ о т изказването, в което това
послание е облечено.
Една майка се оплаква, че през цялото време, докато се
е опитвала да • прояви разбиране, нейният
шестнадесетгодишен син и отговарял: "Стига си
повтаряла като папагал всичко, което казвам. Дразниш
ме!"
Така се получава, когато зад изказването не се вижда

45
 чувството, което детето изпитва. В този случай
родителят остава само при думите, зад които е скрито
истинското съдържание. Но думите още не са
посланието, т о трябва да се открие, да се изкара, да Се
разбере.
"Той е едно голямо прасе" -казва детето.
Очевидно детето знае разликата между прасето и своя
приятел. Неговото съобщение не е: "М оят приятел е
прасе." Това изказване изразява гнева на; д етето по
особен начин. Ако родителят отговори: "Ти мислиш, че
т в о я т приятел е прасе", детето ще се почувства
неразбрано. Ако отговорът е например: "Ти .наистина си
му много разгневен", детето сигурно би отговорило:
"Ла, наистина, много съм ядосан." То ще се почувства
разбрано.
Друга трудност възниква, когато активното слушане
се използва без емпатийно отношение.
Много опасно за родителите е, когато се опитват да
използват активното слушане без топлота и стремеж
да се разбере ситуацията така, както е преживяна о т
д етето. Емпатийното отношение е отношение на
заставане на "чуждата гледна точка", на поставяне
,себе си в "обувките" на нашето дете, на Доглеждане
света "о твътр е", така, както го вижда то.
Д е те то очаква о т възрастните да разберат как се
чувства. Децата са особено емоционални. Ляхното
ценностно отношение е обагрено о т различни чувства -
радост, омраза, възторг, разочарование, любов, страх,
гняв, скръб, притеснение, радост... Д етето иска да
бъде разбрано, независимо о т чувствата, които
изпитва. Когато не открие това, т о се безпокои,
гневи..., усеща, че няма да бъде разбрано.
Отговор, който изключва о т своето съдържание
ч увс тв о то такова, каквато е преживяно о т детето, не
е разбиращ.
Д: "Представяш ли си, Светлозар е отвратителен! Днес
трябваш е да го чакам 40 мин. и не дойде, Имахме
среща. Мразя го, идва ми да го убия, като се сетя как
ме накара да го чакам.
Р: Ти не си харесала това, което е направил с теб.

46
д Не съм харесала ли? Мразя го! Ненавиждам го!"

Гайката е чула думите, но не и чувството зад думите. В

този момент д етето се чувства разгневено и пълно с
омраза. Когато със своите думи майката изразява
последиците о т случилото се, детето се е почувствало
н ер азб р ан о . Нейните думи ясно показват това.
Друга трудност Възниква, когато активното слушане
се използва в Неподходящо Време.
Има моменти, когато д етето не иска да разговаря за
своите чувства. То може да иска да остане само със
себе сиЩрЮционалната болка о т споделянето може да
бъде много по-голяма,отколкото при тяхното*
преживяване "тук” и "сега".
В този случай не е необходимо да искаме от детето да
сподели своите чувства, трябва да проявим уважение
към неговия вътрешеньсвят.
То само ще ни подскаже кога иска да направи това.
Понякога, когато децата се нуждаят о т друга помощ,
родителите решават да проявят разбиране.
Детето споделя, че се нуждае о т конкретна помощ, за
да си реши задачите за утрешния ден или да сглоби
новия кЬнструктор...
В този случай не е необходимо разбиране на чувствата.
Д: "Кога ще се,приберете от'кино?
Р: Ти наистина си озадачен кога ще се приберемВкъщи."

И тук д етето не се нуждае о т поддръжка. То се нуждае

о т конкретна информация и би трябвало да я получи.
Много често родителите използват активното
слушане, след като детето е изпратило Вече своето
послание. В този случай по-добре е разговорът да
. приключи с мълчание.
Друга трудност при разбирането е свързана с думите, в
които е облечено изказването.
Децата не възприемат добре съобщението, когато се
изказва с техните думи.
Д: "Аз вече не харесвам Диляна.
Р: Ти не харесваш Диляна?
Д: /с раздразнение / Това току-що ти го казах.

47
 /По-подходящо би било да се отговори: "Изглежда, че тя
т е е разстроила."/
Отговорите не родителите трябва да бъдат не само
огледални, но и отговори, които обобщават смисъла на
детското изказване.
Ако изразеното в отговора чувство е по-силно от
преживяното о т детето, т о този-отговор също не би
бил полезен.
Д: "Гергана ме накара да я чакам пред киното повече о т
половин час и след това ми даде едно обяснение,
което беше чиста лъжа. '
Р: Това е непростимо! Как може да постъпва така? Това
е безобразие! Сигурно не йскаш да се виждаш првече с
нея."

Засилването на чувствата ще насочи д етето към тези

чувства и т о ще трябва да се справя с тях.

Д е т е т о се нуждае о т справяне със собствените си

ч увства. То се нуждае о т приемане и уважение.
Вие лю ж ете да проявите разбиране. Вие можете да
слуш ате внимателно и приемащо. Вие можете да
изразите разбирането на чувствата с думите:
"О..., М..., Разбирам..."
Вие м ож ете да обозначите чувството с думи:
"Изглежда, че т и си ядосан."
"Ти се чувстваш ..., защ ото...”
/преЖиВяно чуВстВо/ /причина/
Приемането може да бъде с думи, но и с мълчание.
Всички ч у в с т в а тр яб ва да бъдат приети.
В а ш а та а к т и в н о с т тр ябва да бъде ограничена.

48
След като Вече се запознахте с някои о т принципите на
разбирането, Вие можете самостоятелно да опитате
да ги Приложите.
СледВащите задачи ще Ви помогнат за тоВа.

Задача
Пред Вас са ^зка'зВания, направени от родители.
П рочетете ’Внимателно тези изказВания-отговори. След
като приклю чите, опитайте се да определите към кой
тип отгоВор ^принадлежи Всяко изказване. Ако си
спомняте,Отделихме няколко Вида отговори.

заповеди, нареждания увещания,

Предупреждения, заплахи
доучаване,
изтъкване на аргументи
критика, обвинения, упреци
вттерпретации, обвинения,
разпити, въпроси
морализаторстВане
съвети, даване на решения
посвали, съгласия
обиди, сарказъм
успокоение, утешение
избягВанена разговори

Изказване Вид отговор

1. Твоите пръсти отново се Виждат

нгшпъклото.
2.Шогледни как се храниш! Ужасно!
3. Ако още Веднъж хвърлиш топката,
ще Видиш какво ще се случи.
4. Веднага си прибери нещата'
5. Не мога да разбера защо не искаш
д4 проумееш колко по- добре би било,
ако се държиш по-внимателно.
6 .Внимателно, ще изпуснеш чашата!

7. ТоВа ли ти е домашната, с която

ще ходиш утре на училище?
8 . Както си тръгнал, след Време не
виждам кой ще разговаря с теб!
9. Защо Винаги правиш така?
10. Погледни си стаята, прилича на
истинска кочина.

49
 11 Ако Веднага не си изядеш яденето,
ще стана и ще т и го излея В гьрба.
12.КакВо чакаш още, обличай се
веднага!
13. Ако искаш другите да се отнасят
добре с теб, и т и трябва да се
отнасяш добре с тях.
14. Не се качвай на стола, ще
паднеш.
15. Лано учи телят т и да може да ти
разчете драсканиците, лично аз не
мога.
16. С този тво й егоизъм никой няма
да иска да играе с теб.
17. Не можеш ли да направиш нещо
хубаво? _
18. Льржиш се като животно.
19. Ако не се облечеш веднага,
оставаш сам вкъщи.
20. Обличай се, защото ще
настинеш.
21. С тези ръчички каквото и да
пипнеш, здраво не става.
22. О тсега си започнал да лъжеш,
к а то пораснеш не знам докъде ще
стигнеш .
23. Колко п ъ ти трябва да ти
повтарям да си прибираш нещата
о т масата.

А ко с т е приключили, може да сравните В аш и те

о тго в о р и с т е з и В скобите.

(I. обвинение, упреци; 2. обиди, заплахи; 3. заплахи; 4. заповеди; в. поучения,

моролимторстваиё; 6. предупреждение,- 7. сарказъм; 8. проповеди; 9. обвинения,
упреци! 10. обиди; 11. заплахи,- 12 заповеди; 13. поучения, моралимторстване;
14 предупреждения; 15. сарказъм; 16. проповеди; 17. обвинения, упреци; 18.
обиди; 19. заплахи; 20. предупреждения; 21- сарказъм, 22 проповеди; 23.
обвинения, упрец и.)

50
Задача
Д ум и те р азкриват не само различни ситуации, но и
преживяването на т е з и ситуации о т детето. Пред Вас
щ | няколко послания за деца. П ро четете Всяко едно от
п^ези послания и определете чуВстВото, което се
съд ър ж а В тях . Някои о т посланията могат да
съдържат поВече чуВ стВ а. Предайте тези чуВстВа с
няколко думи, к а т о започнете с осноВното.
Пример: "Н е мога да разбера къде сгреших при тази
задача."

ЧуВстВо: затруднение, обезсърчение. *

Послания ЧуВстВо

1. Изобщо не ми е смешно. Не мога да

измисля какво да правя.
2 . Ше ме държиш ли за ръка, когато
отидем на зъболекар?
3. Махай се! О стави ме сам. Не искам
да говоря с никого и с т е б не искам.
4. Не искам поВече да играя с Доби.
Тя е много лоша.
5. Не искам да ми помагаш. Мога да го
направя сам. Д остатъчно съм голям.
6. Мислуш ли. че рисунката ми е
хубаВа? Наистина?
7. Мамо, днес на състезанието по
бягане бях пръв.
8 Ше ходя с маратонките. Нали са
мои!
9. Тези задачи са много трудни. Нищо
не разбирам.Толкоба съм глупаВ!
10. Бих искал да отида при нея и да ц
кажа. но не зная как. Сисурно ще ми
се присмее.

51
 11. Не знам дали трябва да отида на
кино с него.
12. За утр е имам толкова много
домашна работа. Не знам как ще се
справя.
13. Не тр ябва да се подигравам така
с него. Той ми е много добър
приятел.
14. Не мога да разбера защо ме изгони
о т ч а с Аз не бях единственият,
кой то вдигаше шум.
15. Не -знам дали ще успея да се
подготвя за класната по български
език.

Ако с т е приключили, може да сравните Ваш ите

отговори с отговорите, дадени по-долу:

( I . отегчение, затруднение; 2. страх; 3. болка, гняВ; 4. гняв, яд-, 5. увереност,

нежелание за помощ; б, съмнение, несигурност; 7. гордост, радост; 8.
възмущение, негодувание, обида; 9. подтиснатост, неувереност, чувство и
малоценност; 10. страх, 11. несигурност, съмнение-, 12. поражение,
затруднение; 13. вина, съжаление-, 14. гняв. яд. 15. съмнение.)
 2

КАК ДА ПОКАЖЕМ НА ДЕЦАТА,

ЧЕ НИЕ СЪЩ О СЕ НУЖДАЕМ ОТ
РАЗБИРАНЕ

Родителите също могат да имат проблеми, особено

когато ; разберат, че и т е имат чубстВа и че тези
чувства не са приети.
Прибирате се и виждате скъпата си ваза счупена.
Някой е играл с новите ви обувки.
Намирате самобръсначката си развалена.
Не можете да остан ете за минута сам и да починете.
П ро тестите на Ваш ето дете ви показват, че е време
да се о тка ж ете о т любимото Ви предаване и да
пуснете детски филм по телевизора.
Тези действия на децата предизвикват болка и
огорчение. Родителят също има нужда да бъде чут, да
отдели малко внимание на себе си, да бъде разбран.
Не само д етето , но и родителят също може да има
проблеми. Но как родителят решава своите проблеми,
породени о т съвместния живот с децата.
Е т о една история с поука.
П редставете си следната сцена:
Прибирате се Вкъщи след ден,, изпълнен с
неприятности, сядате на дивана с намерението да
потънете в тиш ина и да починете. Изведнъж вратата
се отваря с тр ясък и вашето петгодишно дете

53
 млхьлтВа с викове и настойчиви молби да му прочетеще
новата книжка. Вие му казвате, че.искате малко да
починете, -след което Ь удоволствие ще че те те от
книжката. Без да обръща внимание на. вашите молби и
протести, д етето още по-настойчиво иска да Му
четете, като започва да тропа с крак.
Помислете и запиш ете как бихтереагирали:

Може би ваш ият отговор ще се доближи до някой от

тези: , , ,
1 . Ше го помоля да излезе.
2. Ше го накарам да ме остави намира.
3. Ше му кажа, че сега не мога да се занимавам с него.
4. Ше го накарам да се почувства Виновен.
Сигурно ще се учудите, но вашите думи иматрголямо
отражение върху децата. Много често думите са един
гото в отговор на ситуацията.' "Не можеш ли *да се
занимаваш с нещо друго? Намери си някакво друго
.занимание.", "Престани да вдигаш шум!" (заповеди); "Ако
не спреш да крещиш, ще т е изхвърля о т ста я та !", "Ако
не престанеш, ще видиш какво ще т и се Клучи!“
(заплахи); "Не ме занимавай, когато съм изморен'«. "Моля
т е , отиди да играеш в другата стая!", "Помоли батко
т и да т и прочете книжката“ (молби, увещ ания); "Защо
не разглеждаш книжката сам?'1, "Не можеш ли да се
занимаваш с нещо друго - вземи си конструктора, ти
толкова го обичаш!" (съвети, готови решения).
Ше п о п и тате какво лошо има в това. Проблемът е мой
и аз имам право да предложа как да се реши този
проблем. Сигурно ще се почувствате обидени, ако ви
бьде о т н е т о правото сами да намерите отговора на
ваш и те проблеми.
Какво се случва, когато поискате да решите ваш ите
проблеми чрез промяна на поведението на д етето ? Вие
ще се сблъскате със следните трудности:
Д е т е т о ще тр яб ва да се ограничи до това, което вие
му предлагате. Но т о може да не приеме 'В аш ето
предложение. В много случаи д етето няма да се промени,

ЧЛ
 м ш ото с т е му казали да се промени и защото
само _
^оВа би било по-добре за него.
§ % ;вашето изискване се съдържа много побече от
^оВа, което с т е казали. Зад изказването, отправено
^ детето, се съдържа и Вашето ценностно
отношение към него: "Аз не мога да т и имам доверие, че
ти сам ще разбереш какво трябва да правиш. Не мисля,
че ти искаш да ме разбереш."
С вашето изказване Вие Всъщ ност казвате, че вашите
нужди В този момент са по-Важни о т неговите ("Ти
правиш нещо, което не мога да приема, така че ти ще
правиш това, което аз т и казвам.")
Вие може да подкрепите то Ва убеждение с различни
изказвания: "Не можеш ли да бъдеш малко по-
внимателен!", "Мисли малко поВече!" (обвинение);
Толкова си несъобразителен!" (обиди); "Винаги искаш да
ти чета, когато съм изморен!" (интерпертация); "Не ме
карай сега, т и си добро дете, няма ли да престанеш!"
(поучение, заповед).
Всички тези изказвания, колкото и справедливи да
изглеждат, ще им ат съвсем други ефекти;
□ 'детето Ще изпитва чувство на вина;
□ детето ще се чувства онеправдано -"Аз не правя
■ нищо лошо!"; "Какво лошо съм направил!"
□ детето ще се почувства отхвърлено -Те вече не ме
р^обичат, каквото и да правя, то е само лошо.";
□ детето ще ви отвърне с огорчение -"Аз никога не
мога да т е накарам да ми четеш Ти си винаги уморен.
Никой не иска да бъде с мен!":
0 детето може да стане агресивно -"Няма, ще ми
Щ-.Четеш!":
□ детето може да изгради ниска самооценка.

Как могат да се премахнат тези неприятни последици?

"А з- съо б щ ен и я" и_''Ти-съобщения"

Ако се замислите върху вашите изисквания, ще
откриете нещо интересно. Те всички започват с Ти .
"Само да си го направил!", "Защо не можеш да бъдеш
малко по-добър?". "Отвратителен си!", "Изпий си
млякото!", "Не можеш ли да се обличаш по-бързо?",

55
 "Какво ще правиш?", "Научи си уроците!",(»-"Беше ли на
пиано?"...
За всички подобни съобщения казваме, че са '7 ^„
съобщения".
Съществува още един Вид^ съобщения - *^3 .
съобщенията". Това са съобщенията, коит^\хзпращаме,
за да покажем как се чувстваме в . резултат от
поведението на другите, което не одобряваме.
"Аз не мога да си почина, когато тук всичко е с главата
надолу."
"Нямам сили да чета, когато се чувствам уморен."
"Аз се чувствам обезкуражена, когато кухнятан&снпноВо
8 това Състояние."
"Чувствам се неприятно о т високия звук- на
телевизора."
Каква е разликата между "Азгсоьбщението" и "Ти-
съобщението"?
Да се върнем на бащата, който се чувства уморен о т
напрегнатия ден и не може да прочете книжката на своя
син. Подходящият отговор за изразяване наютоството
би изглеждал по следния начин:
чувстВо (умора) - изказване ("Аз се чувствамуморен.")
Тук изказването е във форма на "Аз-соъбщение".
Ако бащ ата реши да използва формата на *Ти-
соьбщението", тогава т о ще бъде примерно:
чувстВ о (умора) - изказване ("Не можеш ли да бъдеш по-
внимателен!")
Изказването, направено в 'Ти-съобщение", не изразява
ясно ^чувството на бащата. "Аз-формата" изразява
изпитваното Чувство по-ясно. "Аз се чувствамуморен”,
"Искам да си почина".
"Ти-съобщението" е насочено към д е те то 5 (към
неговите мисли, действия, постъпки), а не към
преживяването на родителя.
"Ти-съобщението" се възприема като оценка на, другия,
докато "Аз-съобщението" изразява & (Мбственото
вътреш но състояние, < В ^Й^общ ението''
преживяването на родителя е разкрито .' в
съдържанието, отразяващо личността на д етето и
неговите постъпки (как трябва да се държи, колко е

56
 лошо, колко ^невнимателно...)
/доке ли да се каже, че "Дз-съобщението" е по-
ефективно?
Да!
Защо?
"Аз-съобщението" не провокира съпротиВа, то не
поражда у д е те то усещане за забрана и нещо
неприятно.
"Няма ли да си прибереш учебниците о т масата? Ужасно
си небрежен!"
Тази затрупана маса ме кара да се чуВстВам ужасно."
Първото съобщение показва, че детето е небрежно и
о т него се изисква да направи нещо. Второто показВа
реалното чувство, породено о т тази ситуация,
’^ ^ съобщ ен и ето" събужда отговорността.
Посланието: ’’...то ва ме кара да се чувстВам ужасно"
изисква о т д е те то да направи нещо за тоба. "Аз-
съобщението" помага на детето да разбие една по-
голяма; о тго во р н о ст по отношение на собствените
постъпки. "Аз-съобщението” изразява доверието,което
родителите и м а т в своето дете, Вярата, че то може
да Вземе правилно решение.
^АзГ-съобщението" дава възможност на детето да
направи нещо добро, като запазва уважението му към
чуждите потребности.
Родителите обикновено се страхуват да използват "Аз-
съобщ ението", за да не изглеждат слаби и да не бъдат
отхвърлени.
"А8 -сьобщ ениеточ дава на родителите Възможност да
изразят с в о я та "автентичност", правото да бъдат
то ва, к о е то са, а не това, което не са.

^ М ож е ли "Аз-съобщението" да премахне бурите и

• кар ан и ц и те?
РазразяВането на бурите започва винаги по едини същи
начин. Д е т е т о нарушава някое о т многото не трябва,
след ко ето , без да губи време, родителят отговоря с
обида, заплаха или нещо друго. Детето отвръща с нещо
не по-лошо. Предизвикателството е прието. Следва
заплаха или наказание. Трьшкане №
изблици, обиди, плач и Всеобщо помрачаване на

57
 атмосферата.
Р. "Недей да бършеш масата, ще счупиш вазата!
Л Няма!
Р: Махни се оттам! Каквото пупнеш сгръчичките, го
чупиш.
Д: Няма -ти казах. (В следващия миг вазата се разбива
на пода:)
Р: Казах ли т и ? Всичко, което правиш, са само бели.
Идиот такъв!
Д: Ти също си идиот. Кой счупи миналата седмица
огледалото?
Р: Махай се веднага оттук!
Д: Няма!"

Това Вече е много, търпението е изчерпано, след което

следват обичайните познати неща.
Всичко това може да се преодолее, ако вместо $ отока
о т обиди и заплахи се каже просто: "Аз сШдбитесняВам
да не счупиш вазата, която толкова много -харесвам.
Вазите се чупят лесно."
Това изказване ще покаже на д етето реалното
притеснение и ще го постави в ситуация на една по-
голяма отговорност. И ако все пак вазата се^счупи,
д етето ще може по-добре да прецени своите
възможности, ще разбере, че не може да прави всичко.
Въпрос

|Ц М огат ли "Аз-сьобщенията" да ^заменят

• заплахите и обидите?
^Колкото и сериозно да е 'отправено к едно
предупреждение към детето, то никога не се приема
така. Обикновено т о е като че ли покана да се направи
то чн о ' то ва, което се забранява. (Това е
предизивикателство към свободата и независимостта.)
Р: "Престани да пипаш топките о т елхата.
Д: (Мълчание.)
Р: Ако още веднъж т е видя, че ги пипаш, ще те набия."

Малко по-късно тр ясъ к ъ т от стъклената топка

58
 казВа. ч е заплахата изобщо не е подействала. След
^0жем да си представим изпълнението на
заплахите. _ _ . .
Вместо заканите' по-подходящо би било да се каже нещо
ПОдобнО: ‘ .
'Аз се притеснявам,' че топ ките могат да се счупят
лесно. Те са закачени много леко.”
"Аз ще се чувствам много огорчена, ако видя
стьклените топки разбити на парчета."
Ц Може лО,^^-съобщението’’ да замени гневния ни
« изблик към д е те то ?
•Как се ражда гневът? Нека да разгледаме една ситуация
оп)' ежедневието, която често е причина за гневен
изблик:
Прибирате се изморена вкъщи и заварвате следната
сцена: В а ш и ят. съпруг се закача с двете деца,
•/телевизорът е пуснат високо, възглавниците са
разхвърляни, навсякъде, масата е затрупана с чинии и
неща, които отдавна трябва да са в хладилника. Всичко
е с главата надолу, а т е се забавляват шумно, без
изобщо да се впечатляват о т тази бъркотия.
След тежкия ден, изпълнен с умора и неприятности и
тази ужасна гледка, вие избухватеч И сигурно вашият
гняв ще бъде справедлив. Тъжната перспектива за
това, което предстои до края на вечерта, сигурно ще
ви накара да се чувствате гневни.
Нека за малко да оставим справедливостта на гнева и
да надникнем по-дълбоко в преживяванията.
При първия сблъсък със ситуацията (разхвърляната
стая) чувството, което изпитвате, е гняв.

, разхвърляна стая гняв

. (ситуация) (чувство)

Опитайте сега да откриете какви мисли ви минават в

, главата.
В началото може да ви е мгужо трудно. Сигурно ще
кажете: "О, никакви мисли не ми минават през главата,
така ми е криво и кипнало, че не знам. Може би след като
се успокоя, тогава ще бъда в състояние да мисля." С
малко повече усилия ще откриете прокрадналата се
полуосъзната мисъл. Можете да отбележите тази
мисъл:

Сигурно В аш а та мисъл ще бъде подобна на някоя от

тези*.
"Ш е го убия!”
"Нищ о поВече няма да пипна, да се опраВят сами."
"Никой о т нищо не се интересува В тази къщ а."
"Т е м и слят, че аз тр яб ва да праВя Всичко."
"Д а не м ислят, че съм слугиня."
"Щ е счупя всички чинии."
’Т о зи -п ът няма да ги о ста вя да им се размине."
Сега нека направим още една крачка:, опитайте да
помислите какво е породило този по ток о т Мисли:
В ер о ятн о т о в а са мисли, породени omflmfècmBomo на
обида и уязви м ост - "Никой не се интересува о т мен”,
"Н и кой, не иска да ме пощади". Всъщ ност тези мисли
и зр азяват ч у в с т в а т а на обида и огорчение f 'tcoumo
п р еж и вявате по отнош ение на ситуацията.

чуВстВо (гняв)
незабавни мисли (В то р и чн и )
си туац и я f f f
чуВстВо (обида, Огорчение)
пърВична мисъл

В случая г н е в ъ т е свързан с едно много додълбоко

ч у В Ь тв о - огорчението, ‘което Вие и зп и твате по
отн ош ение на си туац и ята. Ако искате да изразите
т о в а най-дълбоко чувство , може да го направите, като
и з п р а т и т е едно "Аз-съобщемие" - "Аз се т у б с т в а м
огорчена, к о га то намеря къщ ата В безпорядък" или к а то
д ад ете Воля на собствения си гняв - "На какво 'прилича
т а з и къщ а, щ е ме съсипете, непрекъснато тр яб ва да
Вър вя след вас!" Но тогава вашето изказване ще се
приеме к а т о "Ти-съобщение",^1
Д а разгледаме една друга ситуация.
Една майка загубва сина си в градския парк по Време на

fin 1
оазходка. Н е й н и т е чувства са притеснение и страх -
ещо н е п р и я т н о може да се е случило на детето. Ако
Д о п и та те как се чуВстВа тази майка, когато търси
сво е то д е т е , т я сигурно би отговорила: "Ужасно. Аз съм
притеснена, разтревож ена, изплашена." Когато го
о ткр ие, изведнъж т я ще почувства облекчение и
сигурно ще си каже: "О , благодаря ти , Господи, че всичко
е добре!" Но В същия момент т я ще се обърне към
д е т е т о и ще каже нещо много по-различно о т това,
к о е то н а и с т и н а е преживяла: "Направо съм бяснаГ, "Как
може да си толкова заплеснат и да ме загубиш!", "Само
да си с е отделил о т пейката!" Всъщност изразеното
ч у в с т в о на гняв е едно "добро основание" за наказание,
заплаха или поучение заради причинените
н е п р и я т н о с т и . К а т о вторично чувство гневът винаги
се изразява чрез "Ти-сьобщение". По този начин
възниква ^възможност за манипулиране на детето
(Обвинение, заплахи, обиди%

Ш Може ли "Аз-съобщението" да се използва за

• изразяване на положителни чувства?
"Няма да забравя колко много се притесних, когато
дъщеря ми, ко ято беше излязла на среща, за първи път
закъсня, сподели един родител. Обикновено т я се
прибираше в 1 0 часа, а сега минаваше полунощ и т я все
още не беше вкъщи. Аз така се изплаших, така се
притесних да не й се е случило нещо, че направо щях да
се побъркам."
Р: "Не ми се мяркай пред очите!
Д: Знам, много закъснях.
Р: Нищо не знаеш, направо съм разстроена.
Д: Защо не си лесна? И защо се тревожиш? Знаеш, че не
съм сама и че ще ме и зп р атят до вратата.
Р: Как може да си помислиш, че мога да заспя! През
цялото време си мисля какво може да ти се е случила
Толкова съм разстроена и разочарована от теб,
нямам думи!"

Нека отново да погледнем случая от страната на

родителя. Как се е почувствал, когато Външната врата

61
 се е отворила и д е т е т о вече е вкъщ и ? Е т о какв0
споделя р о д и тел ят: "А з почувствах облекчение, бях
щ астли ва, че нищо лошо не се е; случило." Т о ва е
п ъ р во то ч у в с т в о , к о е то е преживяно.
Тогава нека видим с ъ щ а та ситуация, но по но в начин.
Р: "О , благодаря, че си о тн о во т у к . Аз с ъ м тб л к о В а
щ а стл и ва да т е видя отн ово. В ече с ъ м , много
’ спокойна. Бях то лко ва изплашена да не т и се е
случило нещ о лошо.
Д : Ти се радваш , че ме виждаш о тн о во !"

Тук ч у в с т в о т о на р ад о ст е и сти нско 1> т о еШ Зразено

докрай т а к о в а , к а к в о то е.

П р о блем и , свъ р за н и с и зп о л зва н е то на

"А з - с ъ о б щ е н и я "
Бих ж елал да започна с едно много ч е с т о срещано
изказван е: "Ви наги ли "Аз-съобщ ението" е
д е й с т в и т е л н о "Аз-съобщ ение"?
В и ж т е т а з и си туац и я:

Р : "А з се ч у в с т в а м уж асно, т и никога не си прибираш

н е щ а та . ■
Д : Не е вярн о !
Р : В я р н о е ! С пом няш ли си вчер аш ната ни р азп рави я? Аз
бях яд осан, з а щ о т о т и о тн о в о беше о ста в и л вси чко
с г л а в а т а надолу."

М н о го ч е с т о 'Н а ш и т е изказвания зап о чват к а т о "Аз-

с ъ о б щ е н и е " (н як а к в о ч у в с т в о ) и след т о в а се
п р е в р ъ щ а т в "Ти-съобщ ени е" - Аз се чувства м ... (т а к а ),
з а щ о т о т и п о с т ъ п в а ш ... (т а к а ).
К о г а т о з а п о ч н е т е да и зп о л звате "А з-съобщ енията", в
н а ч а л о т о щ е с е с б л ъ с к а т е с една ситуация,,' ;к о я т о
н а п р а во м о ж е да- ви обезкуражи - в а ш и те | "Аз-
с ъ о б щ е н и я " о с т а в а т б е з о тго во р . Всъщност никой не
и с к а да чуе, ч е н е г о в и т е д е й с тв и я и постъпки з а с я г а т
н е п р и я т н о д р у г и т е . Т о в а се отнася и за децата. Те

62
падо Йр€9почи гп ат 9а не ч у в а т то ва . АКо Вашето
^общение о с т а н е н е ч у т о , Вие м ож ете да изпратите
д р у г о , н аси тен о о повече емоции. Независимо о т това,

вие о тн о во м о ж е т е да се сблъскате с безразличието и

нежеланието да б ъ д е те ч у т и . Репликата-. "И какво о т
това!", придружена с повдигане на ръце, говори ясно.
Тогава вие сигурно б и х те искали да отговорите:
»Ей, аз н аи сти н а т а казвам как се чувствам !"
"Това е важ н о за мен. Н е искам да се занимавам с теб,
1д оато имам Проблем."
Това ^сигурно ще привлече вниманието на детето и
тогава т о също ще ви каж е как преживява ситуацията.
р;.нМразя да Виж дам к ъ щ а т а в то зи ужасен Вид.
г а р у в с т В а м се много разстроена, когато след работа
о тн о в о т р я б в а да прибирам всичко.
Д: Аз мисля, че си се побъркала на тем а чи стота,”

Ваш ата реакция много лесно може да премине в

избухване.

Р: "И зобщ о не ме и н те р е сува какво мислиш за моите

разбирания о тн о с н о ч и с т о т а т а ."

В т о з и случай, за да не се .задълбочава проблемът

(О т к р и т чр ез "Аз^съобщ ението" на родителя), по-добре
е да се прояви разбиране и приемане, отколкото да се
Продължи с иА з-съобщ ен ията", които само биха
утеж нили< ?рруд ностите, породени о т тази ситуация.
Р* "Изглежда т и ч у в ст в а ш , че моето разбиране за
чистота е т в ъ р д е непосилно за те б .
Д: Д а!
Р: Добре! Може би е така. Ще помисля, Но докато
опитам да се променя, аз ще продължавам да се
чувствам разстроена, като виждам неуважението към
моите усилия. В момента аз се чувствам така."
В този случай разбирането на чувствата на детето
отваря врата за промяна на неговото поведение..

63
 Как да изразим собствените си чубстВа?

1. Назовете с думи това, което виждате.

2. Назовете с думи вашето чувство, Дрродено о т

това, което виждате.

Аз се, когато

(чуВстВо )

3. Споделяйте ваш ите истински чувства, т е са ваши

и са преживени о т вас.

Сеаа вече можете успешно да използвате "Аз-

съобщението" за изразяване на вашите и о п и н ски
чувства! Опитайте!

Упражнения
Пред вас се намират различни ситуации.Ютедставете
си, че с т е един о т участниците в тях.' О п и ш е т е
чувствата , които изпитвате по отношение на т е з и
ситуации, като използвате "Аз-съобщението".
1. Прибирате се вкъщи и намирате детската с т а я
разхвърляна.
ва ш е то чуВстВо _____________ _________
2 . В а ш и ят син се прибира о т училище и ви съобщава, че
е получил слаба бележка по български език.
вги и е то чувство _________________ /- '
3. О т един месец ваш ата дъщеря ходи с едни и сеъщи
дьнки, прокъсани на коленете, защото това е модерно.
Вгиието чуВ стВ о __________________ Л| ' . _________
4. Прибирате се вкъщи и с изненада откривате, че
ваш и ят шестнадесетгодишен, син е подстриган много
късо и е изрусен.
в а ш е то ч у в с т в о ____________ Р ! - '4 -

64
« В м е с т о 9а се п о д г о т в я за утреш н ия изпит, вашата
я«деря п р екар ва В р е м е т о в слушане на музика и
£ р р еста н н и телеф о н н и разговори.
ОещетоЬувстВо , _■ ___ ___________ _________
6 Вие се опитвате да за в ъ р ж е т е връзките на вашето
3-годишно дете, а през т о в а време т о си играе и това
0и създава ^проблеми.
Нашето чцВст$р 1 В _
7 Без да ф д ю б р а зя в а с в а ш е т о желание да починете,
синът ви пуска радиото с голяма сила.
ва ш е то чиВство , _

Ако ;■ бте ^Привършили, направете следващото

Ш ю ажнение:
Прочетете Описанието на отд елн и те ситуации и
о тг о в о р е т е във ф о р м а та на "Ти-съобщенията". След
то в а опитайте да п р е въ р н е те "Ти-съобсценията" в "Аз-
•«лъЬбщения''.

Ситуация "Ти-съобщ ен ие" "Аз-съобщение“

1. Бащата се опит* >“Не можете ли да не

ва да прочете книга ме прекъсвате,
През това Време де­ когато чета книга!"
цата се закачат с
него, като .настой­
чиво го!молят да иг­
рае с тях. Това го
ядосва.
2. Забързана, майка­ "Може ли да си
толкова лошГ
та приготвя сока на
своето дете. През
това време детето
изключва миксера
3. Д етето сяда на I "Виж не какво
масата с ужасно I приличаш!”
мръсни ръце
4 Времето за лягане "Колко време трябва
отдавна е 'минало. I да т е чакам, за да
Детето продължава легнеш? Отдавна
да са размотава и трябваше да си в
пречи на родители- I леглото.“
те да обсъдят някои
неотложни пробле-

65
 5. Делия ден д е те то "Престани да ходиш
обикаля 6 с т а и т е така! Ако трябва
тъжмо Неговата излез навън и стой
майка не янае причи­ колкото искаш
ната. тъж ен. ■ Нищо
толкова лошо не се е
случило."
б. Ш ум ът о т касето­ "Не можеш ли поне
фона е толкова си­ веднъж да се
лен, че пречи на раз­ съобразиш с.
говора между роди­ -другите? Намали го
те л и т е в другата малко!"
стая.
7. Д е т е т о е обещало
"Как »ложе да си
да подреди с т а я т а .
толкова
С1елия ден т о се за­
безотговорен!"
нимава с други неща.
К о га то майката се
прибира, заварва
всичко в безпорядък.
8. Д е т е т о е забра­ "Може би си изнена­
вило за срещ ата със дан. Аз се съгласих да
с в о я т а майка. След т е придружа до зъ­
к а т о е чакала пове­ болекаря, а ти ми ка­
че о т час, т я се зваш, че си забравил
прибора изморена. за наш ата среща.”

А ко с т е приключили, може да сравните ваш ите

о тго во р и с предложените по-долу.

0 • “А з наистина се чувствам ядосан, когато не мога да остан а за

малко сам и да п р очета книгата. Не мога едновременно да ч е т а и да
играя."
2. А з д ей стви тел н о много бързам. Не съм готов за игра. К о гато
м и к се р ъ т ми е изключен, т о в а ме дразни."
3. “ Н е мога да се радвам на моя обяд, когато виждам ц ялата тази
м р ъ со ти я. Т о ва ме кара да се чувствувам ужасно.!’
4. "Н ие се притеснявам е, че неможем да обсъдим наш ите проблеми,
д о к а то т и все ощ е не си легнал.
5- "Съж алявам , че т е виждам та к а натъжен, но аз наистина не знам
каво т а к а т е е н атъж и л о ."
6. “ Тук е много шумно и ние наистина се чувтвуваме ужасно. Не
мож ем да разговаряме спокойно."
7. “А з се ч у в с т в а м огорчена, когато отново откривам същия
безпорядък. И н ес н аи сти н а имах много теж ък ден."
в. "А з се ч у в с т в а м обидена, кЬгато трябва да чакам и никой не
дойде на ср е щ ата, Трябваш е да изоставя толкова много неща.)

бб
 3

КАКВО ДА ПРАВИМ С
КОНФЛИКТИТЕ

Една история с чадър.

Д: "Закъснявам за среща. Излизам.
Р: Навън вали, а т и не си взела чадъра.
Д: Не ми трябва.
Р: Ще се измокриш и след това ще настинеш.
Д: Не вали чак толкова силно.
Р: Не е вярно.
Д: Добре, но не искам чадър. Мразя да ходя с чадър.
Р; Вземи го, знаеш, че с него няма да се намокриш.
Д: Мразя го, не искам да ходя с този скапан чадър.
Р: Върни се веднага и си вземи чадъра! Чу ли какво ти
казах! Няма да т и разреша да излезеш без чадър I
т о в а време.
Д: Но аз не го харесвам.
Р: £ез "но", не ме карай да се разправяме.
Д; (ядосано) Добре, ще взема този скапан чадър.”
Нека да Видим тази ситуация и по още един начин.
ХЬ "Излизам. Закъснявам за среща.
Р: Скъпа, навън вали, вземи си чадъра.
Д; Не го ускам.
Р: Защ о не го искаш ? Ше се намокриш и ще настинеш.
Д: Не вали чак толкова силно.
Р: Не! Вали силно.

68
 д. Добре де. не и ска м т о з и чадър. М разя ео!
р. дз същ о.
п. Мразя този чадър! Не искам да го Взема! Не ме’карай
да и зли зам с него, з а щ о т о се ядосвам!
р: Е," добре. Шом искаш, излез б ез чадър! ПоВече нищо
няма да т и кажа! П р ави к а к в о т о искаш!"

Тези две ^’ф т у а ц и и п о к а з в а т не само една част о т

наииия живот - Ш н ф л и к т и т е с дец ата, арената В която
^ 'и з п и т в а м е б ол ка, огорчение, обида, тъга, скръб, но и
още едно много В а ж н о нещ о - как разрешаваме
конфликтите.
В с ъ щ н о с т проблемът н е е В конф ликтите, В реалните
сблъсъци, а в начина, по к о й т о ги разрешаваме.
Нека да разгледаме д в е т е ситуац и и.
В първия случай б а щ а т а е преценил ситуацията и е Взел
решение, което не с е харесва на д е те т о . Независимо че
не приема тоВа р еш ен ие; д е т е т о тр яб ва да отстъпи.
Във втория случай б а щ а т а е то зи , който е отстъпил,
независимо че не е одобрил реш ението на д етето.
Колкото и да с а различни, между д Вете ситуации има
една много Важна прилика - някой "печели", някой "губи".
Всеки се опитва да налож и с в о е то решение. Нагласата,
която ^определя п о с т ъ п к и т е , е - "М оето решение е
праВилно и аз щ е с е о п и та м да го наложа.” Това изисква
използване на сила и неуваж ение към потребностите на
другия.
еф е кти вн и ли са те зи начини за преодоляване на
вджфликтите?
Не!
Нека да разгледаме последиците при първата ситуация.
Каква е цената, която родителите ще трябва да
заплатят за своята печалба?
Д етето ще остане- с ниска мотивация за справяне с
проблемите. То ще бъде изпълнено с безразличие,
защото му е о тн е та Всяка инициатива, Страхът от
наказание ще го сковава и т о ще прехвърли за всичко
|$ 1еоворността Върху родителите.
Д етето няма да' може да развие самоконтрол,
ИЙцциатиВа и отговорност за своите постъпки.

69
 И зи с к в а н е то на послуш ание, к а т о условие з а р а зв и ти е
на о т г о в о р н о с т и себевладеене, е пр ед р азсьд ьк ^Докагпо
д е ц а т а т р я б в а да се с п р а в я т с т е ж к и д р о д и телски
а в т о р и т е т , д о к а то са в позиция на п о д чи н е н о ст, т е
щ е б ъ д а т винаги в за ви си м о ст о т н я к а к ъ в Външ ен
а в т о р и т е т , к о й т о изцяло щ е . определя ^ т е х н и т е
п о с тъ п к и . Т е щ е п р ем и н ават през ж и в о т а , см еняйки
сам о един а в т о р и т е т с друг. Тези деца ни кога ням а да
с т и г н а т до о т г о в о р н о с т и в ъ тр е ш е н к о н тр о л , ^ а щ о то
никога не са имали т о з и ш анс да ги р а зв и я т.'

П ри в т о р а т а с и ту а ц и я, к ъ д е т о д е ц а та никога не са
губели, н е щ а т а не са същ о по-добри. Очевидно тези
д ец а щ е б ъ д а т различни. Т е щ е б ъ д а т аЙезаВисимп
г о т о в и да и зп о л зв а т сила, за. да за д о в о л я т своите
ж елан и я. Т е з н а я т как да н а к а р ат р о д и т е л и т е да се
ч у в с т в а т ви н о вн и . З а т я х няма да има н и щ о пр-важно
о т с о б с т в е н и т е им п о тр ебн о сп и ь О с н о в н а т а нагласа
къ м н е щ а т а о т ж и в о т а щ е бъде е г о и зм ъ т: пълна
ц ен тр и р ан о ст в себ е си и д е ц е н тр и р а н о с т към
п р е ж и в я в а н и я т а и п о т р е б н о с т и т е на д р у ги те , 'която
м о ж е д а п р е р а с т н е в неуваж ение.
Т е щ е и м а т сериозни, тр у д н о с т и ,в/, о б щ у в а н е то , .т ъ й
к а т о ни ко й не б и ж елал да общ ува с хора, ч и я т о о сн о вн а
н агл аса е е г о и з м ъ т . Т е зи деца м о г а т да з а п о ч н а т да
ч у в с т в а т н е с и г у р н о с т в л ю б о вта на с в о и т е р о д и те л и .
И т о в а е о б ясн и м о . Н е м о ж е да се о чаква н е п р е к ъ с н а то
л ю б о в и у в а ж е н и е о т някой, к о й то е п о с т а в е н в
п о л о ж е н и е н а о г р а н и ч е н о с т и неуважение.
При то зи начин на разрешаване на конфликтите
родителите също няма да могат да изпитат цялост на
рад ост - т е ще стр ад ат все повече и ще «Й» Ч увстват
все по-отхвърлени. Те ще се страхуват о т всеки
сблъсък. "Мир на всяка цена" - това е жизнената
философия.
,# а к в о представлява родителският авторитет?
«Едно много разпространено схащане е , че родителят
тр яб в а да използва своя аВторитер, за да може да
упражни благотворно влияние и контрол върху д етето .
Това, к о е то създава трудности, е не използването на
а в т о р и т е т а , а разбирането на самия авторитет.

70
Какво значи а в то р и те т? Обикновено отговорът е:
авто р и тетът разкрива неравенство в позициите
между д е т е т о и родителя. Родителят е по-голям, по­
знаеш» по-разбиращ, по-можещ, по*... За детето той е
по-големият, по-силният, шефът, този, който трябва
да бъде слушан.... Проблемът е, че някои о т тези неща са
Верни, други - неверни. Децата могат да припишат
че р ти и спосюбноети на своите родители, които те не
В р т е ж а в а т - "М о ят т а т к о е най-силен", "Моята майка
^Най-добра и най-красива". Родителите могат да не
зн а я т много неща. М ъдростта не се измерва просто с
изминалите години. Когато пораснат, децата ще
о т к р и я т много грешки у своите родители. Ако се
В ъ р н е те назад Във Вашите спомени , ще видите, че
много о т родителските думи: "Това е за твое добро",
" К а т о пораснеш, ще ни бъдеш благодарен", "Ние знаем
1Ю*добре о т т е б кое е добро за теб" не са се сбъднали.
Ла-какВо се крепи родителският авторитет? Той се
крепи върху силата, основана на нагласата, че без своя
р о д и тел д е те то е загубено; единствено неуморната и
Всеотдайна грижа може да осигури благополучно бъдеще
на д е т е т о . Тази нагласа обикновено се затвърждава в
процеса на. гледането на детето. Пьлната зависимост
на [д е т е т о о т неговия родител подхранва тази нагласа.
Много често родителите не могат да приемат, че
т е х н и т е деца са станали по-независими, че могат да
п р е ж и в я в а т и разбират нещата по-различно, не така,
както т е биха искали: "Ние вече не можем да му кажем
нищо!"; ’’Нямам никакъв авторитет. Каквото и да му
кажа. Все то в а си знае. По цял ден слуша тази
Отвратителна музика."
Изразените родителски чувства ясно показват
шрастналата самостоятелност на детето, началото
на един независим живот, в който те се чувстват
пренебрегнати и отхвърлени.
Основният проблем на родителите е, че те искат да се
отнасят със свои те деца като с "все-още-зависими-от-
тях-деца". Те се ядосват, огорчават, гневят, чувстват
се безсилни или властно прибягват до използване на
своята сила, за да овладеят Все повече изплъзващите им
се деца.

71
 К акви са е ф е к т и т е о т прилагането на
сила?

С ъ п р о ти ва , неуважение, б у н т,
н ега ти ви зъ м
Р: "Ако не спреш да блъскаш, такъВ шамар ще т и ударя!
Д: Удари ме, де!
Р: (удря)
Д: Удари ме отноВо, де!"

Д ецата изразяват сВоя протест, като правят нарочно

тоВа, което им забраняват или к о е то ! техните
родители не желаят.
Е т о едно откровение на петнадесетгодишно дете:
"Изобщо не искам да уча. Омръзна ми да ми натякват, че
тр ябва да бъда добър ученик. Ако започна да ШлучаВам
високи оценки, ще им доставя удоволствие - т е Ще си
помислят, че отново са прави. А не искам да се
ч у в с т в а т така и затова няма да уча."
Е т о още едно изказване:
"Бях решил да не нося повече тези скъсани джинси, но се
отказах, защ ото т е ми натякват непрекъснато.
Колкото повече ми натякват, толкова по-дълго ще ги
нося, решил съм."
Д ец ата изразяват буен протест, когато тяхната
свобода е заплашена. Един о т начините да запазят
сво я та свобода е, като възстанат срещу този, който
се о п и тва да им я отнеме.

В ъ з м у щ е н и е , гн я в , вр аж д ебн ост
Д ец ата се възм ущ ават о т тези, които упражняват
сила върху тях . Те не м огат да приемат, че родителите
м о гат изцяло да задоволят техните нужди и желания.
Д ец ата и с к а т да бъд ат независими и се страхуват,
ко га то тя х н а т а свобода може да им бъде о тн ета или
ко га то тр яб в а да о т с т о я в а т позицията си с цената на
с в о и т е убеждения и ценности (проява на конформизъм).

72
 Агресивност

Н алагай ки своите решения със сила, родителите

&И}гпискат.,едни или други желания. Подтискането на
Й ^ Й н р е т и т е поражда агресия. Родителите трябва
^.чакват различни агресивни реакции. Това създава
с и т у а ц и я ^»витаещ а заплаха. Мотивът на детето е:
"Ти л^фараняваш, но и аз ще те нараня, така че В
бъдете да не можеш да го правиш повече."

Л ъж а, наранени ч у в с т в а
Много деца о т рано осъзнават, че ако излъжат, ще
догат да 'избегнат наказанията. Нещо повече, ако
рЗлъжат "добре", могат да получат и награда. Те отрано
започват да разбират какво одобряват или не
ЩдобряВат техните родители.
Едногадемнадесетгодишно момиче казва: "Моята майка
не мр дава да се гримирам. Но след като изляза, аз
отивам прй моята приятелка и там се гримирам.
Когато се Връщам вкъщи, свалям грима долу пред
Ш ратата."
колкото по-големи са наградите и наказанията, толкова
лъжите с т а в а т по-чести. Нагласата към лъжата не е
Шродена. Това е нещо, което се научава. Лъжата е
а&ЬедстВо за .справяне с родителите. Деца, на които
Звободата е уважавана, не прибягват до лъжа.
ЖВдители, които се оплакват, че техните деца не
£&роделят> нищо, че не знаят какво става с тях,
обикновено често прибягват до наказания. Децата
знаят как да се пазят.

П р ех вър лян е на обвинението

ШсвмейстВа с повече о т едно дете често се открива
друш стр атеги я - дискредитирането - представяне на
брат или сестра в неизгодна светлина. Правилото тук
е; "Ако другите изглеждат лоши, може би на този фон аз
ще изглеждам добър." Децата развиват съревнователно
поведение за спечелване на одобрение чрез обвинения и
прехвърляне вината върху другите: Той ме блъсна пръв",
ТоО изяде бонбоните"...

73
 " Н алагане
Ако д етето непрекъснато се сблъсква * със сила,
използвана за разрешаване на проблемите, т о започва да
се държи по същия начин.1 Ще разрешава проблемите о т
позицията на силата. Ако погледнете игрите на детето
с кукли, ще откриете веднага ярките прояви на силата.
Ше откриете тази позиция на силата вШоведението на
д е те то спр'ямо другите деца и особено сррямо по-
малките.

П одчинение
Някои деца избират подчинението >поради страха о т
наказание/ Когато наказанията са строги, д етето се
научава да се подчинява, ръководено о т този Страх.

П р ед ставян е
Много че сто д е те то може да започне да се представя
откъм сво ята "добра" страна. То се ръководи о т
м отива: "Ако им угодя, ще получа награда и ще;’избегна
наказанието."

Б я г с т в о , ф а н та зи и , депресия
К о га то н а ти с к ъ т върху д етето е много голям и д етето
не може да се защ ити, т о ще отреагира с фантазии,
м ечти, пасивност, апатия, депресия.

К а к ъ в е с м и с ъ л ъ т на а в т о р и т е т а ?
Д ец ата не са настроени изцяло срещу авто р и тета. Те
се нуж д аят о т него, за да осмислят своето поведение,
да получат сигурност. Без родителския а вто р и те т т е
биха се чувствали несигурни, отхвърлени и необичани.
Д ец ата и с к а т да зн аят докъде могат да сти гн ат в
с в о е то поведение, кое е неприемливо, какви биха били
последиците. Само тогава т е ще се променят. Те ще
пром енят с в о е то поведение, ако знаят причините,
к о и то го п р а вят неприемливо. Д етето също би желало
да знае за възм ож ните родителски ограничения, което е

74
 много по-различно. Има разлика между поведение,
Щ &> е ограничено, и поведение, Върху което е
й Й Ш Й ! ограничение о т родителите,
8 |^*ога да т и дам колата!” , "Не можеш да играеш В
■ Н г "Не искам поВече да т е Виждам с тоВа момче!"...
ИЛзлзването на сила за'Влияние Върху децата Води до
загуба на Влиянието, тъ й като детето изгражда
доведение, което е противоположно на очакваното.
К о л к о то и парадоксално да изглежда, родителите
започват да губ ят влияние, прибягвайки до силата,
която и м ат. Оправданието за използваната сила чрез
различни рационализации: "Някой ден ще ми благодариш
за това", "К а т о станеш родител, ще разбереш защо ти
забранявам тези неща"..., може да донесе Вътрешно
успокоение на родителя, но т о с нищо не променя
ваещата.
Чуйте и с то р и я та на Станимир:
"Аз обичам да играя с моите приятели след часовете
баскетбол В училищния двор. Знам, че В 6 часа трябва да
ф прибера Вкъщи, но понякога така се увличам, че
Забравям. Вчера отново закъснях. Майка ми така се беше
ядосала, че’щеше да бъде по-добре, ако бях попитал моя
^приятел по-рано колко е часът. Не искам да се ядосва.
Днес Отново се случи така. Когато попитах Самуил
Колко е ча съ т, Вече беше 6 часът. Спрях веднага да
играя,рпичешком се отправих за вкъщи. Опитах се да
обясня на майка ми, че съм забравил да попитам за часа и
че когато съм разбрал, веднага съм се втурнал към дома.
Но всичко беше напразно."
След като се запознахте с тази история, прочетете
^га^ителскит^ реакции и опитайте да си представите
как се е почувствало д етето след всяка една о т тях.

Реакция 1
"Чух д остатъчм о извинения. Разбирам, че повече изобщо
не мога да т и имам доверие. Този път ще те накажа.
■Следващ ата седмица никъде няма да излизаш. След
»училищ е се прибираш Веднага вкъщи. А сега заминавай в
тв о я та с та я , докато вечерята бъде готова!"

75
К ак се е по чувствало д е т е то ?

Реакц и я 2
"Ц елият си мокър, отиди В банята и си измий лицето!
Обеща ми никога повече да не закъсняваш, Караш ме да
се чувствам ужасно. Ако обичаш, измий си ръцете,
защ ото вечерята изстина съвсем. О, може би ще
тр яб ва специално да я стопля за теб!"
К а к се е п о чувствало д е т е т о ?

Реакц и я 3
"Казваш ми, че си положил усилия да не закъснееш. И аз
съм щ астлива да чуя това. Но Все още се чувствам
ядосана. Не искам повече да се притеснявам. Очаквам, че
ко га то обещаеш да се прибереш навреме, т и наистина
щ е го направиш. Ние вече вечеряхме. Ако не т и стигне,
можеш да си направиш сандвич."
К а к се е п о чувствал о д е т е т о ?

Ако с т е приключили, помислете върху следния въпрос:

Вьзмож но ли е да се достигне до такова разрешение на
конф ликта, при ко ето да няма губеща страна? Очевидно
при реш аването на конфликтите с губеща страна
к а к т о родителите, та к а и децата се ч увс тв а т
огорчени, ограбени, ощ етени, озлобени, разочаровани.
ТакоВа разрешение е вьзможно при няколко условия:
О признаване на раВенстВо, основано на
сам оценността на д етето;
□ неизползВане на сила;
□ отхвърляне на идеята за решаване чрез “печалба-
загуба".
Нека да Видим как би изглеждало разрешаването на
конф ликта без губеща страна.

76
Да Върнем на нашата история с чадъра:
л. йЗпкъсняВам за среща. Нямам Време,
р. С к ъ п а , наВън Вали, а т и не си Взела чадъра.
й Не ми трябВа.
£ Мисля, че Вали силно, ще се намокриш много и може да
Н&астинеш , а това ще ни притесни,
д-Р а зб р а х , но аз не искам този чадър,
р. И з гл е ж д а , че не искаш изобщо да използваш този
'Чадър*
Д: Да, мразя този скапан чадър. Да, така е.
р. Ти мразиш да носиш чадър, когато излизаш.
Д: Де, никой о т моите приятели и приятелки не ходис
Е'-чадър.
р: Ти не искаш да си единстВената, която използва
чадър.
Д: Да, Всички носят якета - тези с различните цветове,
р*,Разбирам, тоба е проблем. Ти не искаш да използваш
иг чадър, защ ото никой о т твоите познати не използва
чадър; аз нямам В този момент Възможност да ти
купя такова яке, но се чувствам наистина притеснен.
»М ожеш ли да намериш решение, което да е приемливо
з% двамата? Какво можеш да направиш, за да бъдем
спокойни и двамата?
ШДмисли)
Г' Мога да Взема за днес якето на сестра ми.
№СтруВа ми се, че т о е бяло и като че ли трябва да се
I даде на химическо чистене.
Д: Да, бяло е.
Р: Мислиш ли, че ще т и го даде за днес? Тя няма лида
К щ лиза?
Д: Ше я попитам (връща се обратно с якето). Всичко е
£' "ОК", каза ми, че мога да го Взема
ДоВолна ли си сега?
Д: Да, така е добре.
Р; Добре, мисля, че тоВа ще те предпази от дъжда Ако
т и си доВолна..., аз също съм доволен. Приятно
■прекарване."

КакВо се е случило? Между детето и неговия баща е

Възникнал реален проблем и този проблем е разрешен

77
 доста бързо. Бащата не предлага решение, неиздолзваТ]
сила за решението на проблема. Топлите отношения са Г
запазени. Бащата е пожелал приятно прекарване - и то
действително. Той е спокоен, а детето излиза без
чувство на подтиснатост и страх. Решението е
конкретно за тази ситуация, за тези участници В
ситуацията.
Посоченият метод дава не изобщо решение, а най-1
доброто решение за тази ситуация. То емай-доброто,
. защото е прието о т Всички.
Това е метод, използван о т неповторими участници,
при неповторима ситуация, за откриване на
неповторимо решение, прието о т всички.
Какви са резултатите о т използването на този метод?
□ Създава се висока мотивация за откриване на
решение и неговото изпълнение.
Когато д етето е въвлечено в откриване на решението
на даден проблем, т о е съпричастно и £&Неговото
изпълнение. При решение, което е външно наложено, о т
някой друг, тази съпричастност не съществува.
□ П ред оставят се по-големи възможности за
откриване на добро решение.
Намереното решение е най-доброто, защото не засяга
желанията и чувствата нито на детето, нито на
неговите родители.
□ Разви ват се ум ствен и те способности.
Д е т е т о е мотивирано 8 търсенето на решение;
проблемът е поставен като проблем, който трябва да
се реши о т всички. Д етето не е в позицията на
"приемащо - само-дете".
□ Д ава се повече любов и по-малко огорчение.
Намирането на приемливо за всички решение преодолява
затво р е н о стта и поражда чувство на топлина и любов.
Огорчението о тс тъ п в а на любовта.
□ Създава се повече доверие и се премахва
н а ти скъ т.
Сш рем ежът към откриване на общо решение предполага
общо доверие. Търсенето, като общо полагане на
усилия, снема принудата, тъ й като детето още о т

78
 цалото е емоционално Въвлечено.
^ШяМзключва се използването на сила,
при # У гите начини Иа решаване на конфликтите
^ е т о и родителите са изправени един срещу друг:
Прибери си обувките!", "Няма!"; "Омръзна ми да ми
ьдзВаш какво горябВа да обличам!", "Ти нищо не
разбираш—"• ПротиВопостаВеността предполага
^^лзВането на сила за прокарване на предврително
Взето о т единия решение.
П р е л е с т н о т о търсене на решение участниците са
В Ситуация на Взаимопомощ и доверие. Нагласата към
другия е: "Аз. уВажаВам тВоите потребности. Искам да
ф тк р и е м с т е б решение, което е приемливо и за
дВамата." Тази нагласа изключВа използването на сила,
тъй к а то е основана на доверието и
Ицрржелателността. Потребностите на другия са
толкова Важни, колкото и моите потребности; това
изисква приемане на другия като "равен-на-мен ■друг."
Тази нагласа създава условия и за промяна на чувствата
на д етето - огорчението и омразата, породени от
външния натиск, се заменят с чувства на доверие и
любов.
□ Насочва се към реалния проблем.
■Когато родителят излиза о т нагласата за незабавно
даване на решение, той губи възможността да разбере
какво действително тре&ожи детето. Незабавните
' решения са бариера за изразяване на детските чувства.
Те ограничават д етето в неговия стремеж да изложи
своята еледна точка, да разкрие пред родителя
фщуацията такава, каквато то я преживява, както и
решението за нейното преодоляване.
При този метод, за да бъде решен проблемът, се
изисква то й да се представи така, както се преживява
о т Всички.
Как може да се използва този метод, за да се
разрешават конфликтите?
0 Поговорете за чувствата и потребностите на

д е те то .

79
 □ П о г о в о р е т е за в а ш и т е ч у в с т в а и п о т р е б н о с т и .

□ О т к р и й т е идеи за р е ш а в а н е то на проблем а, к о и т о

с а прием ливи за вси чк и .

□ Запишете всички идеи, без да ги оценявате.

□ Реш ете коя идея харесвате, коя не харесвате и ко я
см ята те да следвате.

Спомняте ли си историята на Станимир и^негоВагпа

майка? Нека да разрешим сега техния конфликт.

С т ъ п к а 1.
Разговор върху д етски те чувства и потребности.
Мисля, че действително не ти е лесно да с^разделиш
с баскетбола, особено когато играеш с приятелите.
-Да." , ■Н Н М I
С т ъ п к а 2.
Разговор върху ваш и те чувства и потребности.
"Аз се безпокоя, когато още не си се прибрал. Твоето
закъснение ме притеснява."

С т ъ п к а 3.
О ткриване на решения.
"Нека да опитаме заедно да намерим решение, което би
било добро и за двамата."

С т ъ п к а 4.
Записване на р еш енията без оценка.
1. "Аз ще се прибирам към 6.30, а ти няма да се
тревож иш .”
2. Какво ощ е____________________

С тъ п ка 5
Реш ение кое предложение се харесва, кое - не и кое ще
се следва.
"Нека да разгледаме сега нашия списък и да видим кое

80 Ш
*оже да подминем и кое да приемем. Посочи ми тоба
:одиение, което мислиш, че ще ни помогне и на
двамата."
£т 0 как ще изглежда малко по-подробно цялата
Шцтпуация:

р. "Мога ли да поговоря с теб? Удобно ли ти е сега?

д. Да. КакВо има?
р: Искам да погоВорим за времето на Вечеря и твоето
Вприбиране Вкъщи.
д. Казах ти ! Опитах да тръгна наВреме, но се увлякохВ
ЕЬ уграта, беше току-що започнала.
Р:0!
д. Никой друг не си тръгва толкова рано, колкотоаз.
Никой!
Р: Хм!
Д: Нали знаеш, часовникът ми е развален. Попитах
& Самуил колко е часът, а той ми отговори, че има
Ч: време. Каза ми: "Какво, не искаш да играеш ли?'
Р: О* това сигурно т е е наранило!
Д: Да, знаеш ли какво ми каза още? Каза ми, че ме е страх
да не загубим.
Р: Това е било прекалено! Ако съм разбрала правилно,
й това е било предизвикателство, което ти не си
■£>могъл да понесеш.
Д: Точно така, то й знае, че съм по-добър.
Р: Знаеш ли как се чувствам аз?
Д: Да, т и винаги ме очакваш да се прибера навреме.
Р: Да, но то ва не е всичко, аз се тревожа, когато
К акъ сн яваш .
Д: Не се тревожи, знаеш, че ще си дойда, следкато
свършим играта.
Р; Много искам, но не мога... Нека да седнеми да
помислим двамата заедно, да открием някаква идея,
за да решим този проблем, така че да задоволява и
двамата. (Взема молив.)
Д; Когато закъснявам, ти не се притеснявай.
Р: Добре, ще запиша тази идея. Нещо друго да
предложиш?
Д: Не мога да измисля нищо друго в момента.
Р- Аз имам една идея. Ако искаш, когато отивам да

81
 пазарувам, на връщане о т магазина мога да т е
изчакам и заедно да се приберем.
Д: Не! Не... това е невъзможно! Всички ще ми се смеят.
Р: Сега записваме всички идеи. По-късно ще решим кои
о т нашите идеи ще приемем и кои ще отхвърлим.
Нещо друго да предложиш?
Д: (мълчание)... М ога да опитам да си поправя часо вника.
Р: (записва - "Поправяне на часовника.”) Нещо друго?
Л: Защо трябва винаги да вечеряме всички заедно? Н е
може ли да ми оставяте вечерята? Ще ^Вечерям,
когато се прибера.
Р: (записва - "Вечеря сам.") Времето се оправя. Д н и т е
с т а в а т по-големи. Мисля, че бихме могли да вечер ям е
един час по-късно.
Д: Един час!
Р: Да. (записва - "Един час по-късно вечеря.**) Някакви
други идеи? Или да прегледаме какво смб записали?
Нека да разгледаме нашия списък и да видим' какво
може да оставим и какво да зачертаем.
Д; Добре!
Р: (Прочита записаните предложения.)
"Да не се тревожа, когато още не си се прибрал."
"Да се прибираме заедно."
"Да си поправиш часовника."
"Да вечеряш сам."
"Да вечеряме всички един час по-късно."
Д: Не, не можеш да минаваш през училището. Всички ще
ми се смеят.
Р: Добре, зачертаваме го. Ше зачертая и първото, не
мога да не се притеснявам, дори и да искам. Да
погледнем следващото. Предполагам, че не е
невъзможно да вечеряме един час по-късно.
Д; Да, мисля, че ще ми помогне. Но ти знаеш, че не всяка
вечер играем. О станалите дни, когато се прибирам
Веднага, можем да вечеряме по-рано, ако искате. Ако
можех да си поправя часовника, може да се опитам да
тр ъгвам и малко по-рано.
Р: Аз бих желала да т и помогна да си поправиш
часовника, но тази седмица не мога. Другата седмица
бих могла да т и дам пари за ремонта. Ако т и нямаш
нищо против, лично аз и

82
 баида mu можем сега, когато денят е голям, да
Вечерям е ед ин час по-късно.
Щ. Добре.
о. Добре, накрая какВо решихме -ще Вечеряме един час
Ийо-късно, а другата седмица ти ще си занесеш
Н&асовника на поправка.
Д: Чудесно!”
Н е изглеж да много трудно, нали?

Цсновната трудност е свързана не с оВладяВане на

■отделните стъпки (техниката на разрешаването), а с
нагласата за разрешаване на конфликта, Всъщност
трябВа да се откажем о т мисълта, че децата бъркат
непрекъснато, а родителите са праВи ВъВ Всичко. (Ile Ви
гпрябВа много Вяра, за да приемете, че Вашето дете
може да ç разбере ситуацията (Вашите и неговите
чуВстВа) и да се Включи В съвместните търсения.
Нагласата на противопоставяне трябВа да се замени с
нагласа на обединение, на уважение към детето, към Вас
и към нещата, които могат да се случат, когато Вие
Зздпочнете : съвместно да опитвате решаване на
Втрблемите. Ще е нужно доверие ВъВ Вашите
ю ю собности, убеденост, че ще можете да помогнете за
КткриВане на решение, което ще бъде прието от
^сички.
Сигурно ще си кажете: "Аз трябВа да приема моето
дете. Аз трябВа да чуя неща, които никога не съм чувал
Да ги чуя без осъждане, без огорчение, без гняВ и да
опитам да открия за себе си едно ново Виждане на
Н доуацията."

П о ясн ен и я Върху отделните стъпки

Разговор върху преживяванията на детето
Не започвайте този разговор с изказването “Знам, как
ж чуб стВаш '' или "Знам как може да се чубстВаш“. Нека
Вашата нагласа бъде: "Аз наистина бих желал да знам как
се ЧубстВаш относно Всичко това." Само когато
■В&чуВстВа, че е прието, детето ще сподели сВоите
чубстВа.
Разговор върху вашите пр&киВяВания

аз
 Нека Вашето изказване бъде кратко и ясно. За децата е
труд но да слушат, че вие може да се притеснявате,
страхувате, ядосвате...
За да започнете диалога с детето, не забравяйте, че за
това е необходимо:
□ Да изберете време, когато детето желае да
разговаря, когато е свободно, когато не е
огорчено, обидено, разстроено;
□ Да кажете спокойно и ясно, че е възникнал проблем,
който трябва да се реши. Не използвайте такива
изказвания: “Не мислиш ли, че трябва да решим
този проблем?";
□ Да използвате "Аз-съобщенията." ("Аз съм много
разстроена, когато Видя дневната р&зхвърляна.
Огорчавам се, когато трябва Всичко да^свьрша
сама"...);
□ Да избягвате обидите, обвиненията, заплахите...,
използвайте активното слушане;
□ Да кажете, че очаквате да намерите заедно
решение, което ще задоволи всички.

Покана за откриване на съвместно решение

Добре е откриването на решение да започне с
предложение о т д етето. Ако то се затруднява в
момента, можете да започнете вие: "Нека видим как
можем да •решим проблема", 'Трябва да има , някакво
решение, нека помислим..."
Най-важното т у к е предложените идеи да не се
отхвърлят, критикуват или оценяват. Приемете
спокойно всички идеи, независимо о т това какво
мислите за тях. Всяка идея трябва да бъде записвана,
без да изразявате ваш ето отношение към тях - “Нека
запишем всички наши идеи." Записването е желателно,
защ ото т о изразява ваш ето отношение - вие се
о т н а с я т е сериозно към всяка идея и се стремите да я
приемете. Не правете изказвания, които биха
подсказали, че някои предложения няма да бъдат приети.
Н асърчавайте д е те то да открие колкото може повече
решения; вие може да поддържате тези търсения,
д окато стан е ясно. че възможноступур са изчерпани.

84
iiLnierne кои идеи ще приемете и кои няма да приемете,
{Ш сМ Я та те да следвате,
рязележданегтю на u9eume може да започне с "Добре,
ка 9а Видим кое о т тези решения е приемлиВо. КакВо
"целиш за тези решения? Има ли някои, които са по-
^бри о т другите?" Не започВайте с критика; "ТоВа е
SynaBo решение!", "Как можа да измислиш такава
| | П °т1,я!" -
ргпделете приемливите решения и подкрепете избора
си сТшзразяВане на Вашите чуВстВа: "Не бих бил
йдастлиВ с>такова решение. Не мисля, че тоВа решение
ми донесе радост. ТоВа решение ме кара да се
нрстВам спокоен..."
След к а т о решението е избрано, добре би било да се
уверите, че т о е прието.
Жцслиш ли> че т °Ва решение е добро за нашия
проблем?"
"Сега та к а добре ли е?"
"(lie нУ:свърши ли работа това решение?"
Негаислете за решението като за нещо завършено и
непроменяемо, Добре е да кажете: "Нека да видим ще се
реши Ай дейстВително така нашият проблем. Аз го
приемам, ще опиташ ли да го изпълниш?"
Ако, решението ВключВа няколко цели, добре е да се
|апишат, за да не се забравят.
Освен тоВа трябва ясно да се определи какво точно ще
направи Всеки: "Добре, тоВа е, което сега трябва да
^правим. ' 4
Следващ на реш ението
Добрите чувства още не са достатъчни, за да се следва
Йриетото решение, дори когато е приетоот всички. Не
се притеснявайте да напомните за конкретнимоменти:
"Какво ни трябва сега, за да изпълним нашето
Мшение?”
"Кой ще отговаря за това ...? '1 .
"Кога ще започнем?"
Трябва ли ни нещо за изпълнението?"
Когато започне изпълнението, вие може да проверите
чувствата на детето. Децата приемат с ентусиазъм
решението, но когато започнат да го изпълняват, те

85
 срещаш трудности. Вие трябва да откриете
тр уд н о сти те и причините за тези трудности.
Проверката трябва да бъде подкрепяща: "Как върви
изпълнението? Доволен ли си о т то ва решение?" В
процеса на изпълнението може да се внесат изменения В
плана, ако е необходимо. Не позволявайте на децата да
ви обвиняват за в зе ти т е решения и тр уд н о сти те при
техн и те изпълнения.

В ъ п р о с и , с в ъ р за н и с т о з и м е то д за
р а зр е ш а ва н е на к о н ф л и к т и т е
^ И зползването на то зи метод не- изисква ли
• прекалено много усилия в съ вм естн о то търсене
на реш ението?
О сновната тр уд н ост при откриването на решението
произтича, о т неосъзнатия стремеж да се разглежда
си туац и ята само о т собствената -позиция, без да се
о т ч и т а чуждата.

^ Няма ли т а к а да се загуби родителската

• м ъд р о ст?
К о га то родителите, водени о т страха да не загубят
с в о я та мъдрост, д ават готови решения, обикновено
използват някои много типични рационализации:
"Всичко, ко ето правим, е за тво е добро."
"К о г а то пораснеш, ще ни разбереш,"
"Ние искаме да не правиш същ ите грешки."
"Аз знам по-добре кое е добро за теб ."
Зад т е з и изисквания обикновено стои нагласата за
използване на сила и о тс ъ с т в и е т о на доверие, че
д е т е т о може да се справи само.

Н ям а ли т а к а да се загуби р од ителският
• авто р и тет?
Не е ли опасно д е т е т о да се постави в позицията на
равен? Няма ли да загубя уважението на своето д ете?
Нека да помислим!
Какво означава "а в т о р и т е т “? Много че сто то в а
означава “ стр ах ". Загубата на а в то р и те та означава
загуба на стр аха о т родителя, неподчинение, което
увеличава усили ята за контрол.

86
СивуРн° ;®е9нага *Ае Възразите. Не, авторитетът е
цзраз на признание на нашия по-голям опит, но това
п р е д п о л а г а неговото изявяване на дело.
Чрез [г- този метод детето изгражда своите
■^Соотнош ения не Върху страха, а върху вярата,
йсноВана на реалната помощ от родителя В
И и ьрческите търсения на решението.

гч Какво би станало, ако приетото решение

• пропадне?
Няма непроменяеми решения. ТоВа, което изглежда
яепроменяемо, след Време става променяемо. По-важное
Във Всичко то ва д етето да Вижда себе си като субект,
участващ В търсенето на решение, отколкото като
част о т проблема.

»ч Т р яб ва ли р азр еш аван ето на проблемите да

а ^ м и н а в а п р е з В си чк и с т ъ п к и ?
! Много:често само простото описание на конфликта
(рблъсъка на потребностите) може да доведе до
В аёеоВото решение.

»4; Какво би станало, ако не може да се достигне до

а решение, задоволяващо детето и родителя?
^вдсьж дането на проблема, даже когато не може да се
намери решение, е много ценно, защото създава
^НвргпВителност към потребностите на другия. А това
Вече е предпоставка за развитие на една различна
вредстава - на приемане на другия такьВ, какъвто е.

■V Какво би станало, ако детето откаже да

• разреши проблема със съвместни усилия?
Много деца не приемат тази форма на сътрудничество.
Тогава м огат да се използват други средства, но като
се запази принципът,
Скъпи/ Скъпа,
Аз харесвам т в о я т а идея да решим ----------
(проблем)

Може би т и се —■ . . ■и——
(чувства.

87
•Дд се ;[ _______
(чуост &а, иузкдц)
Моля те , искам да знам за .решението, до което си
достигнал и което е приемливо и за двамата.
С любов: *
лама/ т а т к о

Може ли по този начин да се разрешават

конфликти и с малки деца?
Вьзможно е.
Д: "Не искам повече да играя с Ивайло, казвам ти!
Р: Ти не искаш да ходиш В детската градина.
Д: Да, не искам да ходя.
Р: Аз трябВа да отивам на работа, а ти не можеш да
стоиш сам вкъщи. Сигурно си много нещастен за
това, че трябВа да бъдеш там. Има ли нещо, което
да направи престоя ти по-приятен?
Д; /мисли/... Мога ли да се кача на оградата и да те
гледам, докато забиеш (зад ъгъла на улицата)?
Р: Мисля, че тоВа ще притеснява госпожата. Тя ще се
безпокои, защото няма да бъдеш при другите деца.
Д: Аз мога да стоя Вътре и да те гледам о т прозореца.
Р: Ще се чувстваш ли така по-добре?
Д: Да!
Р: Добре, обещавам т и да кажа на госпожата да т е
остави да гледаш."
След като се запознахте с този метод за разрешаване
на конфликтите. Вие можете да го използвате.
Ако желаете, опитайте да разрешите описаните
конфликтни ситуации, като използвате новия метод.
Представете си, че вие сте едни о т участниците в
тази ситуация. Не забравяйте листа, на които да
записвате идеите.
Конфликтни ситуации:
1. "Искам да гледам "Том и Джери", мога ли да пусна
телевизора?" "Не знам какво да направим. Аз също искам
да гледам моя сериал, който е точно по това Време, но
по другата програма."
2. "Всяка сутрин трябва да те събуждам и да ти
повтарям по няколко пъти да побързаш за училище.
Много ми е неприятно!" "И на мен не ми е приятно. Но
какво да направя, като не мога да се събуждам сам."
3. "Искам да ми купиш кънки." "Сега нямам възможност."
"Искам да ми купиш! Всичките ми приятели имат кънки."
$езабраВяйте!
, з4. разрешаване на конфликтите е необходима
опр ед елена нагласа на:
р Приемане на детето, каквото е;
□( доверие, че т о може да бъде съпричастно при
[откриване на решение на проблема;
□[уважение, д етето също има потребности и желания,
Ко и то трябва да бъдат приети, при това то също
може да Приеме нашите потребности и желания.
ЯЩаарешаВането на конфликтите е нещо повече от
|гоеодоляВанегпо на една неприятност и запазването на
мира цшоброжелагпелностгпа.
С ъвм естното решение на конфликтите изгражда у
■детето чувствителност към потребностите на
|другите, разбиране, че другият е също толкова значим,
(жолкото и аз, съпричастност, отговорност къмдругия.
3. Разрешаването на конфликтите Включва няколко
[стъпки:
□ Поставяне на проблема (разговор върху детските
чувства и потребности и чувствата и потребностите
на ^родителите);
’ШОткриване на идеи за решаване на проблема;
0 Записване на идеите;
0 Обсъждане и избор на идеята, която е най-доброто
КШение на този проблем, и изпълнението от детето.

89
 4

КАК ДА НАСЪРЧАВАМЕ
НЕЗАВИСИМОСТТА НА ДЕЦАТА

ГЕдно о т нещата, което родителите най-трудно

приемат, е мисълта, че техните деца порастВат, че
вече сами ще трябва да поемат отговорност за своя
собствен живот. Децата не могат да бъдат като
родителите. Те имат своя индивидуалност, свои
потребности, виждания, желания, чувства, мечти.
Как може да се помогне на децата да стан ат
независими? Как да започнат да се справят със своите
проблеми? Как да се учат о т своите грешки?..^
Много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
След к а то на Александър му е омръзнало вече да играе с
пясъка и кофичката, той пита своята майка дали може
да отиде на катерушките. "Добре -отговаря майката. -
Да отидем! Подай ми ръка! Хайде сега! Внимателно! Качи
се до върха! Внимавай как стъпваш! Дръж се здраво за
мен! Седни сега! Дръж се здраво! Внимавай да не паднеш!
Не ставай !" "Добре, мамо. Мога ли да сляза сам?" "Не,
Александър! Можеш да паднеш. Подай ми ръка!" След
к а т о Александър поглежда тъжно към другите деца,
ко и то игр аят сами, пита плахо: "Мамо, мога ли да играя
при т я х ?" "Не! - отговаря неумолимо майката. - Ще

90
■паднеш, опасно е за теб."
каквото и да направи, Александър трябва да получи
Казрешение. Така неусетно той ще се превърне В едно
нерешително и безрадостно дете. Стремежът на
/лайката да предпази Александър о т неудачите и
^Ий)чароВанията показва само неговата безпомощност.
''Мамо, мога ли да изляза наВън с колелото?" "Не, скъпи.
Опасно е, на улицата има много коли." "Но наВън има и
други деца. Николай Всеки ден е с колелото.“ За да
оправдае своя отказ, майката на Боян си мисли; Той е
толкоВа малък. Не мога да допусна тоВа." Отдадена на
сВоя страх, майката на Боян не може да повярВа В
неговите умения.
"Веси! - извиква майката на своя седемгодишен син,
играещ на двора - Ела да се облечеш! Студено е. Ще
ИгаГгтннеш!" "Не ми е студено, мамо." "Не! Ела да се
облечеш!" - след което Веселин е с пуловер. •
Прекомерната грижа е поставила малкия Веселин В
положение да не може да прецени самостоятелно и най-
малките неща. И отново същите рационализации: "Аз
трябва да се грижа за моето дете. То е толкова малко -
без мен не може да направи нищо. Не мога да си позволя
за нищо на света да го оставя да страда."
В много случаи децата са действително безпомощни. Те
|^|аиотина са зависими, по зависимостта поражда
определени чувства и заедно с това проблеми.
За да разберете характера на тези чувства, прочетете
следващите изказвания, поставете се след това на
' мястото на д етето и запишете вашата реакция.
к Представете си, че сте'четиригодишно дете. През
целия ден непрекъснато слушате; "Изяж си морковите,
те са много полезни за твоето здраве. Време е да спиш,
ти си малък. Колко пъти трябва да ти казвам, че
мястото на играчките е в коша. Не искам да закачаш
брат ти . Той е по-малък о т теб. Сигурен ли си, че не
искаш да рисуваш? Не искам да играеш с Бети..."
Ваш ата реакция •_____________ ___ __________________________

91
 2. Представете си, че с т е десетгодишно дете и
слушате следните изказвания:
"Този пуловер не т и стои добре. Недей да ядеш толкова
сладко. Имаш ли нужда о/п помощ за домашната работа?
Искаш ли да т и помогна да си оправиш бюрото? Как
можеш да четеш тази глупава книга!..."
В аш а та реакция: | • | | ' •~ •_______ ______________

3. П редставете си, че с т е седемнадесетгодишнодете и

чувате о т ваш ите родители: "Още е рано да излизаш с
приятел на бистро. Много си малък. Добре е да обърнеш
повече внимание на уроците."
Вгииатареакция: •■«.«ч,,. :у .... _________ _______

4. П редставете си, че с т е на тридесет и три години и

все още непрекъснато чувате: "Облечи си палтото,
навън е студено. Пази се, ще настинеш. Ти нищо не
разбцраш..."
В а ш а та реакция:_____________ -_____________________

Позицията на зависимост поражда чувства на

безднадеждност, подтиснатост, малоценност, "гняв.
Това прави децата нещастни. И е то ви един проблем.
Ограниченият опит поставя децата в зависимост, а
зависим остта ги прави нещастни.
Как може да се о тстр ан ява т негативни чувства? Може
ли да се помогне на децата да с та н а т отговорни за своя
ж и во т?
Е т о няколко способа, които ще помогнат за изграждане
на д е тск ата независимост:
□ пред оставете възможност за избор;
□ изразете уважение към усилията на д етето ;
□ не зад авайте прекалено много въпроси;
□ не избързвайте с о тговорите;
□ насърчавайте тър сен ето на други

92
 Р информационни източници;
□ не отнемайте надеждата.

1^и^етаЗете възможност за избор.

Сед&Р9ишнагпа я'.Валерия отиВа със сВоята'майка В
голяммагазин. Докато майката търси необходимите за
дома^инстВото у неща, Валерия, щастлива от
оп&риВането на щанда за шоколадови бонбони, Вече
държи &рьцете си различни лакомства. Когато Вижда
майка си, ВьНмолителен глас т я пита: "Ще ми купиш ли
тези мечета?* Виждайки че нещата В кошницата са
твърде много, майката малко остро и отговаря: "Не
мога да ги Взема! Крайно. Време е да пораснеш и да не
искаш, Каквото Видиш." Миг по-кьсно Валерия, хлипаща,
но с твърд глас, казва: "Няма! Искам да ми ги купиш!"
Това отприщва гнева на майката и т я заканително
отговаря: "Престани! Само да излезем от магазина и ще
Видиш какво ще ти се случи! Ужасна си! Приличаш на
баща си!"
Желанието на Валерия не само не е удовлетворено. На
детето е отнета възможността да изпитва подобно
желание, отнета е възможността за избор. В този
случай майката на Валерия би могла да прояви разбиране
към нейните чувства: "Ти много харесваш шоколадови
бонбони и сигурно би искала да вземеш всичките
Шоколадови мечета" и да даде на детето възможност
да избере нещо, с което може да задоволи своето
желание, без да засегне сериозно финансите: "Мога да
ти взема или този малък шоколад, или тези бонбони.
Избери си ти. Какво избираш?..."
Независимо какво ще избере Валерия, важното е, че
възможността точно т я да избере е запазена.
Изборът трябва да бъде израз на вътрешната свобода
на детето. "Какво предпочиташ: синята или жълтата
блуза?" "Кое ще е по-добро за теб: преди или след вечеря
да си изсвириш упражненията по пиано?" "Колко сок да
ти сложа -цяла или половин чаша?"
Демонстрирайте уважение.
Завързването на обувки не е много лесно. То изисква
93
усилие."
"Не е лесно понякога да се отВори кути я със4 сладолед
Можеш да си помогнеш, к а то използваш лъжицата."
Тези две изказвания демонстрират уважение към
д е тск и те усилия в случая.
"Какво се м отаеш толкова дълго!?"
"Дай да т и о тво р я к у ти я та !" ? са ЙрзказВания,
изразяващи неуважение.
Ко гато родителите показват уважение към усилията на
д е те то , т о започва да се чувства по-уверено.
Н е зад г& айте прекалено много Въпроси.
"Хубаво ли прекарахте на п а р ти то ? Кои бяха там ?
Танцувахте ли? Ти с кого танцува? Как бяха!юблечени?
За какво говорихте? Разкажи ми още нещо?"
Прекалено многото въпроси м огат да с^ и & тьл куват
к а т о о п и т за намеса в личния ж ивот.
Д е т е т о ще реши кога и какво да сподели с вас, вие
пр осто само тр яб ва да о с та в и т е "в р а т а т а ШпВорена";
"Добре дошъл вкъщ и !".
Н е избързВайте с о тго во р и те.
"Защ о тр яб ва да ходя всеки ден на училище?" "Защо
луната не пада?" "Защ о лодките не п о т ъ в а т ?”... Когато
децата зад ават въпроси, т е се с тр е м ят сами да
намерят отговора. В м есто "За щ о то в училище ще се
научиш на много неща..." по-подходящо би било да се
отговори: ‘Т и си учуден защо тр ябва да ходиш на
училище...“
Н асьрче&гщ те тъ р се н е то на д р уги ' източници на
информация.
"Мамо, рибката в аквариума изглежда болна. Какво да
правя?" "О , защо не попиташ човека, който т и я даде!
Може би то й ще т и каже."
Т а т к о , можеш ли да ми обясниш тази задача? Не мога
да я разбера." "Какво мислиш за то ва да помолиш
учителя по матем атика да т и обясни решението."
Не отн ем ай те надеж дата.
"Искам да стана пожарникар."
"Много си малък, скъпи. К а то пораснеш, тогава."
Вместо тоВа бихте могли да кажете:
 'Ти иркаш да станеш пожарникар. Разкажи ми малко по-
Црробно."
"К а то порасна, ще стан а художник.”
"С т В о и т е рисунки! Забрави тоВа!"
Вм есто то В а каж ете просто:
"Т§. искаш да станеш художник!"
"Искам да се запиша на курс по спортни танци."
"Сг тВояппа. фигура! Мисля, че тоВа е едно о т най-
|8ЛупаВит е неща."
р/лесто т о в а можете да отговорите:
"Тй искаш да започнеш този курс. ТоВа ще т е накара да
се чувстваш добре."
Тази ^способност не изисква нищо особено. Просто
Йпрябва да се практикува.
О п итайте то ва упражнение:
*Лред- Вас са различни изказвания на родители.
Шроменете Всяко о т тях, така че да насърчите
независимостта на д етето. -

Изказване О тговор, насърчаващ

независимостта

Е-эдрйбери си играчките!": .
(предложение за избор)
2. "Защо се мъчиш с този пъзел!.
Ела, аз ще ти ео наредя." (покожете уважение към
детските усилия)
3. "Как мина първият урок по
»плуване? Какво ти каза треньора? (не задавайте много
Какво направихте?" ... въпроси)
4. "Майко, защо трябва да ходиш
на работа?" "Скъпи, трябва да (не бързайте да
ходя. за да мога да купя хубави отговаряте на
дрехи, храна, играчки за теб...“ въпросите)
5. "Не мога да реша тази задача.
Нищо на разбирам, Ше ми (окуражете детето да
помогнеш ли да я реша?" получи помощ другаде)
6 . "Когато порасна, искам да
стана музикант." "Ти не можеш да (не отнемайте
свириш- Ше трябва много да се надеждата на детето)
упражняваш." ,

95
 Успешното използване на тези способности предполага
изработване на нагласа за -насърчаване на
независимостта.
Следващото упражнение ще ви даде възможност да
реализирате тази нагласа.
Какво бихте казали или направили, за да, насърчите
независимостта?
1. "Днес закъснях за тренировката.. Утре трябва да ме
събудиш в 7 часа."
2. "Омръзнаха ми тези препечени филии., Мразя ги!
Повече няма да закусвам!"
3. "Какво е Времето навън? Трябва ли да си взема
пуловера?"
4. 'Тази вечер трябва да ходя на парти, но не харесвам
повечето о т мом четата. Какво да правя?"
5. "Много ми се иска да отида на този концерт, но сам
не ми се ходи. Как ще ме посъветваш ?"
6 . "У тр е с Ивайло ще играем в отбора за първи п ъ т
заедно. Мислиш ли, че ще се справим?"
С някои о т тези изказвания ще се справите бързо. С
други ще ви т р я б в а т малко повече усилия. Но всички т е
са едно предизвикателство към вас, за да откриете
този стил, който ще накара ваш и те деца да се
п о чувства т ангажирани и отговорни.
Когато се о п и твате да насърчавате независимостта,
вие м ож ете да срещ нете много трудности. Ще трябва
да се справяте със смесените си чувства. Трябва да
разберете, че неуспехите на ваш и те деца не са
р езул тат о т "неуспехите" в общ уването ви с тях.
Сиеурно ще ви е трудно, когато започнете да
о ткр ивате, ’.че времето, прекарано вечер с ваш ето
дете, когато с т е чели книжки преди заспиване, вече е
отминало. Сега д е те то е по-радостно, че може да чете
само. С времето ще о ткр иете, че уж асният будилник
много по-лесно се справя със ставан ето за училище,
отколкото вие с безкрайните си молби и о тчаян и те си
подканяния...
 :На®*»рчаВането на независимостта 5предполага
определена нагласа.
1 . Предоставете Възможност за избор.
2. Покажете уважение.
3. Не задавайте много Въпроси.
4. Не^МзбързВайте с отговора.
5. [Насърчете търсенето на други информационни
Източници.
6 . Н еотнем айте надеждата.

Йабяснение
щ редостз&ете Възможност за избор.
Предоставянето на възможност аа избор само по себе
си^може да снеме огорчението, гнева и озлоблението.
"Аз мога да разбера колко много не харесваш супата.
Може би ще т и е по-вкусна, ако сложиш млякото и
лимона В нея."
"Разбирам, че много ти се играе с топката, но ме
^юитесняВа, когато играеш В антрето. Ако искаш,
шожеш да слезеш пред блока или да играеш В ста я та с
нещо друго."
Ако Ви притеснява, че Все пак този избор е
ограничаващ, можете да предоставите на д етето само
да Вземе решение, което, е приемливо за вас и за него.
ШШцонстрирайте уважение.
Когато казваме на детето, че нещо е "лесно", за да го
шасърчим, ние В действителност казваме - "Опитай,
готова е лесно!" Ако детето се справи, т о ще преживее
успех. Ако не се справи, то ще разбере, че все още няма
Ейостатъчно сили за това. Но ако кажем: "Това не е за
теб ", Дова е трудно за теб", д етето няма да разбере
защо задачата е трудно точно за него, а не за другите.
Много често трудностите идват о т това, че
^родителите не могат да издържат, гледайки усилията,
които децата полагат, за да се справят със
ситуацията. Трябва да се разграничават ситуациите,
когато детето действително се нуждае о т помощ, о т

97
ситуациите, когато т о трябва да се справи само.
Не задаВайте много въпроси.
Сигурно сами с т е се убедили, че класическите въпроси:
"Къде беше?", "С кого беше?", "Какво прави?"... не водят
до много добри преживявания. Обикновено децата
о тго вар ят с добре познатото "Нищо" или "О стави ме
на мира".
Може би се притеснявате, че няма да с те добри
родители, ако не задавате много въпроси. Може би
мислите, че гце изглеждате като незаинтересовани о т
постъпките на ваш ето дете, като безотговорни, а
то в а може да предизвика поведение, което е още по-
неприемливо.
Сигурно ще се учудите, на ако намалите въпросите,
децата ще започнат да споделят повече.
Това означава ли, че не трябва да задавате въпроси?
Не, разбира се. По-важно е да развиете чувствителност
към ефекта, който въпросите могат да' предизвикат у
д етето . Въпросът може да прозвучи като натиска
"Имаше ли добър ден?"...(училище, разходка, парти...).
Не, то й просто не е прекарал добре. Д етето е
разочаровано о т това, че неговите очаквания не са се
сбъднали. И сега, освен че трябва да се справи със
своите разочарования, т о трябва да прибави и едно
обяснение за родителя. Д етето наистина ще има един
недобър ден.
Н е избързвайте с отговорите.
Д ец ата наистина обичат да задават въпроси. "Как са се
появили звездите?", "Кой е закачил Луната на небето?",
"Защ о лодките не п о тъват?", "Как съм се родил?*'...
Сигурно се затруднявате, когато трябва да дадете
подходящ отговор , на детските въпроси. Не е
необходимо да се измъчвате при търсене на отговора.
К о гато д е те то задава въпрос, т о има известно
предположение за отговора. То ще сравни своя отговор
с вашия и може би ще промени своите мисли. Не
бързайте с отговора, подкрепете д етето в неговите
търсения, поправете отговора на детето, ако е
необходимо. По-полезно за д етето ще бъде, ако
о тго во р ъ т ви съдържа въпрос, който подбужда към
Июдщления:
Kkßo мислиш?"
*Toßs птв занимава. Въпросът ти е много интересен."
одЖен е процесът на търсене на отговора, а не самият
Договор.
^ШмучаВайте търсенето на други информационни
Щ&фчници.
За детето •е Важно да осъзнае, че светът е
доброжелателен, че не е враждебен, че другите също ще
муВрмогнат, когато е необходимо. Това насочване към
другите и приемането им като "доброжелателни -
други" ще помогне и облекчи детето. Учителите,
близките, приятелите също могат да подпомогнат
детето В неговите търсения. Библиотекарят -В избор
на^книжка, лекарят - със съвет, учителят - за
|одаването на трудната задача...
Не/ртнемайте надеждата.
Една голяма част о т нашия живот, и то прекрасна, е
свързана с нашите мечти, фантазии, надежди.
Вртвайки се да предпазим децата от
ВгвОчарованията, ние можем да им отнемем тази част
от живота.
Още малко за насърчението.
Нека това, което е свързано с тялото на детето, да
рстане негова собствена грижа.
"Облечи това!", "Не слагай тези дънки!", "Ще ти е
студено с къса пола", "Как можа да се подстрижеш
толкова късо!"«. -Всички тези изказвания се схващат
като посегателство върху самооценката на детето.
Малката Бети се опитва сама да облече блузата. "Не
така, обърни я обратно, толкова си непохватна!" «
провиква се о т кухнята нейната майка. Това е
изказване, което би обезкуражило детето. То показва не
какво може, а какво не може детето, Обезкуражаването
прави детето плахо. Тригодишният Николай се опитва
да обуе обувките си, за да излезе на разходка. Изведнъж
чува гласа на майка си: "Ела при мен! Ела да те обуя!
Какво правиш.«" След тези думи малкият Николай се е
почувствал непохватен. Разочарован от своите
бьфможности. той ule започне все по-често да подава

99
обувките на майка си, която улисана в своите грижи, ще
го обува. Вм есто да помогне на д етето, със своите
действия т я е отнела тази възможност.
О ста ве те децата сами в своите действия.
"Защ о си седнал така на стола! Свали си краката! Не се
навеждай толкова! Не пий толкова много кафе!"
Всички тези изказвания им ат само един отговор; "Това
е мой проблем, остави ме на мира!"
Обожанието на д етето и състраданието, което
изпитвате, сигурно ви изкушават да облекчите и най-
малките усилия, които т о трябва да положи. Но това
само би отнело сам остоятелността на д етето. След
изказвания: "Чакай, аз ще т и помогна", "Не можеш сам..."
идва горчивото - 'Т и не можеш да направиш нищо като
хората."
Излишната жалост също затруднява независимостта.
Малкият Тихомир с нетърпение очаква утрешния ден,
когато ще се спускат на водната пързалка. Но лошото
време разваля всичко. Тихомир е потънал в плач. Той е
неутешим. Виждайки неговото страдание, майка му
опитва вричко за да го утеши, но напразно. Откривайки
подкрепа} на своето страдание в майка си, Тихомир
започва да страда още повече. Това е един начин за
засилване на страданието и неутеш имостта о т
претърпяната загуба и разочарование. Така майката е
задържала д е те то в неговото срадание.
Е т о едно правило: никога не правете това, което
д е те то може да направи само; не правете нищо вместо
самото дете; т о се учи не о т безкрайните и дълги
поучения, а о т опита.
Демонстрирайте уважение, когато д етето още няма
го то вн о ст да се справи със ситуациите.
Малката Деница иска да помогне при подреждането на
прааничната маса. Тя се опитва да постави чашите. В
този миг майката взема чаш ата о т нейната ръка и й
казва: "Не. мила, т и си още малка, можеш да си счупиш.
Аз ще подредя чашите. Ако искаш да помогнеш, можеш
да поставиш салфетките." Деница разстроено напуска
с т а я т а . Какво е разстроило Деница? Тя иска да направи

100
Нето, да бъде като другите, но тоВа желание е
»станало неизпълнено и това е донесло
раЯЙированиегпо.
Дадопуснем, че Деница изпусне чашата и т я се счупи на
ш ар чета.
Това е много по-малко, отколкото загубата на доВерие и
Вражение.
Много по-добре би било, ако майката прояВи доВерие В
нея:Р0литай отново", "Ти ще се спраВиш", "Не се
Ир^еВожи1'...
•'.'Децата искат да бъдат като Възрастните. Да правят
, Всичко, какВото праВят и те. Вашето дете ще иска да
мие чиниите, когато гледа, че го праВите. Да кара
колата. Да плува като Вас. Много от тези желания са
^Кецзлълними. Но тоВа не означава, че детето не може
- да бъде уважавано. То се нуждае от уважение и доверие.
"В събота т и ще можеш да миеш чиниите така, както
мама ги мие..."
НШзбягвайте много честите "Не”.
„Едно от сериозните посегателства Върху
^НдоВисимостта на децата е "не" - то. Обикновено
тоВа ^поражда съпротива, която може да се изрази В
Нюлобление, недоВолстВо, отговаряне: "Мразя те!...*
ТоВа означава ли, че никога не трябва да се казва “не"?
ЙШчеВидно - не! Въпросът е да се открие заместител на
, “Не" •
’’то.
Няколко заместителя на “Не"
ДаВане на информация
"Мога ли да поиграя още малко с Мими?"
Вместо "Не!", по-добре би било:
"След малко ще Вечеряме."
ТоВа ще помогне на детето да се замисли: "Предполагам,
че няма да мога да играя В момента."
Приемане на ч увства та
Не е лесно да се приемат чувствата на детето.
Д: "Тук е много топло.
Р; Студено е, облечи си блузата!
Д: Не! Топло ми е.
Казах! Облечи си блузата!

101
 Д: Не! Топло ми е."
То8 а е само един о т безкрайните примери.'
Какво бихте отговорили като родител на тези детски
чувства:
"Аз не харесвам новото бебе..."
"Аз мразя да ходя- на гости у леля." (след като сте
прекарали чудесно).
"Така съм вбесен. Представяш ли си, той ще ми каже, че
не мога да играя!”
Подобни ли са ваш ите мисли на изложените по-долу:
"Аз зная, че то ва не е истина. Ти обичаш бебето."
"Ти наистина харесваш гости те, балоните, то р тата,
сладоледа."
"Нямаш право да си вбесен. Той сигурно отново ще
поиска да играете заедно."
П о ста в е те се сега в подобна ситуация. Как бихте се
почувствали, ако някой отрече чувствата, които вие
и зп и твате?
Следващата ситуация показва различието между
приемането и неприемането на чувствата.
Д ей стви ето се развива в парка при люлките.
Д : "Не искам да си ходим вкъщи. Нека да останем още
малко.
Р: Не! Трябва вече да тръгваме."
В м е с то то в а по-добре би било, хващайки д етето за
ръка, да каж ете: "Сигурно т и се иска да останеш много
дълго т у к . Ти се чувстваш толкова добре! Не т и се
тр ъ гв а ."
К о га то д е т е т о разбере, че го разбират, т о се справя
по-лесно с разочарованието си.
Споделяме н а проблема
"Мамо, можеш ли да ми почетеш о т новата книжка?"
В м е с т о да о тго во р и те "Не! Не мога" спбделете вашия
проблем: "Бих желала да т и прочета о т книжката, но
проблем ът е, че тр яб ва да прибера бр ат т и о т
д е т с к а т а градина след д есет минути."
К о г а т о м о ж ете, зам енете "Не" с "Да".
"М ога ли да изляза да си поиграя?"
В м е с то : "Н е, тр яб в а да си изпиеш сока" зам естете с

102
 ••да, след к а то си изпиеш сока."
^ о тго в а р яй те незабавно. Помислете преди това.
1,*Мога ли 0 а гледам телевизия у Елена?"
- В м е с т о : *"Не, снощи беше там" заместете с: "Нека
И&мисля за то В а."
С тоВа изказВане Вие ще разберете две неща: каква е
К и л а та на желанието, колко е обмислено и какви са
Щ увстВ ата на д етето.
- моЖе би ще си помислите: тези изказвания са толкова
Тдълги, не се ли събират Всичките в толкова краткото
"не'$ Когато се разколебаете между "да" или "не",
спомнете си, че понякога дългият път е най-късият.

*4 , Какво ще стане, ако не може да се замени "Не"-

I т о с "Д а"?
Ако ви се наложи да кажете "Не", не се притеснявайте.
Има постъпки, които трябба категорично да бъдат
спрени. Възпирането о т някаква опасна постъпка
^гартрашаВаща сигурността на детето) не е само едно
Н Ьаничение, т о съдържа и готовност за помощ. "Не се
Итрахубай, т и си В безопасност! Няма да допусна да ти
се случи нещо лошо."
Проблемът не е В ограничението, а в начина, по който
се поставя ограничението.
»Изличи ет о В тези ситуации ясно показва това:
"Виждам, че няма да престанеш,' ако не кресна.
ИЯрестани да късаш книгата, защото не знам какво ще
правя! Ако скъсаш още един лист, така ще те набия, че
ще го помниш дълго!"
"Книгата не е за късане. Книгата е за четене.
КъжаляВам, но не мога да ти разреша да късаш
книгата".
Първата ситуация показба истинския гняв на майката,
който вм есто да помогне на детето да промени своето
поведение, създава единствено трудности, подсилени
о т заплахите. Вм есто да посочи нещо, което би било
Приемливо, то в а изказване показва само закана,
породена о т незачитане на авторитета.
Когато п о ставяте ограничение, то трябва да показва
ясно на д етето :

103
 □ кое в поведението не може да се приеме;
□ с какво може да бъде заменено то.

Мъглявите ограничения само създават трудности при

вземането на решения. Ограничението не трябва да
наранява и да обижда.
При поставяне на ограниченията може да се използва
следната последователност;
□ признайте желанието на д етето, назовете го с
прости думи.- "Ти искаш да останеш още много
дълго време при люлките."
□ по ставете ясно ограниченията пред поведението:
"Времето за игра свърши за днес.".
□ посочете някаква друга,възможност, която може
поне малко да удовлетвори желанието: "Утре
отново ще дойдем при люлките."
□ предоставете възможност на,детето да изрази
огорчението, негодуванието или »разочарованието
си, което може да се е породило в. резултат на
наложеното ограничение: ."Изглежда, че не
харесваш идеята да се приберем."

Нека ограниченията се п о ставят така, че да не

предизвикат негодувание, да не провокират детското
-самоуважение.
Д умите "Време е за лягане" предизвикват по-малко
негодувание о т думите "Заминавай в леглото". По-добре
е да се каже: "Врем ето за телевизия свърши",
отколкото: "Докога ще гледаш телевизия!" Вместо
думите: "Не драскай по сте н а та !” по-добре е да се каже:
"С т е н а т а не е за драскане..."
Когато търпението свърши, а избликът на ярост стане
твърд е голям, ограничението се поставя с бой - нещо,
което предварително не е влизало в сметките.^.Колкото
и ефективен да изглежда бо ят, понякога о ста ват
известни съмнения дали то ва е най-добрият начин.
Проблемът при боя е в урока, който дава. Бо ят
разтоварва много лесно о т ч увство то за вина,. След
като д е те то вече си е платило за лош ото си държание,
т о е гото во да го повтори отново. Децата си
изработват "разплащателен подход” към лошото
1«,ржание. Те се държат лошо, с което "задлъжняВат", а
след ' това се "разплащат" със "седмичните или
месечните Вноски бой". Те свикват с боя и просто това
не им праВи Впечатление.

М огат ли заплахите да променят постъпките?

• ‘Заплахата е истинско предизвикателство да се
■напраВи тоВа, което се забранява. Предупрежденията
не' само са' безполезни, т е са покана към детето да .
!напраВи още веднъж тоВа, което се забранява. "Само
ако още веднъж... (направиш това) ..." е призив към
Ейе'тето да го направи.
р"Само да съм т е Видяла още Веднъж да риташ Мечо,
ВэбещаВам ти, че ще т е пребия. Не можа ли да измислиш
пйещо по-умно! ТолкоВа си загубен!" Неусетно майката на
^малкия Красимир е попаднала В обичайната клопка.
ЩредйзВикателстВо е отпраВено и Красимир незабаВно
му Отговаря. Следващото подритване на- мечето
1ст>общаВа на майката, 'че предупреждението е
подействало * мечето отново е хвърлено. След това е
; ясно какВо може да се случи.

М огат ли наградите да помогнат за

• ограничаване на лошите постъпки?
рЕБедата при наградите идва о т формулата "Ако..., то..."
"Ако си научиш уроците,- ще излезеш да играеш."
"Ако си послушен, ще ти купя електронната игра."
"Ако не се заяждаш със сестра ти , ще кажа на Дядо
’Коледа да ти донесе голяма кола." ,
>
■"Ако..., то..." . .
Този подкупващ начин на действие надали ще подтикне
д етето да положи усилие. Нещо повече, първата част
"Ако..." изразява съмнението, че т о изобщо може да се
справи. "Ако..." означава - "Не сме сигурни, че..."
На прозното място може да поставите, каквото
искате.
След време, вместо да Ви .посрещнат радостно на
вратата, ще чувате все по-често: "Какво ми носиш?"
Пазарлъците ще с та в а т все по-големи. Д етето
непрекъснато ще иска нещо в замяна на "доброто

105
поведение".
Нещо повече за с ъ в е т и т е
Сигурно щ е -си помислите, ако кажа, че с ъ в е т и т е
пр ечат за р азви ти е то на д е тс к а т а автономия - Т о ва е
вече много! Това е пренебрежение към нашия о п и т и
мъдрост!"
Не прибързвайте със заключенията. щ
Нека разгледаме едно изказване.
"Учудвам се защо не глога да дам с ъ в е т на м о ето дете,
когато има проблем. М о ята дъщеря не иска да излезе и
да оти д е на т е а т ъ р с нейната приятелка, защ о то там
щяло да бъде едно момче, ко ето т я не харесва. Целия
ден обижда и е направо В непоносимо настроение.
Какво лошо има в т о в а да 0 помогна да не си развали
отн ош енията с нейната приятелка?"
К о га то д авате веднага с ъ в е т, д е т е т о може да се
п о чувства глупаво - "Защ о не мога да измисля .нещо
умно!", "Н е ми казвай как да се оправя с м ои те неща!",
или раздразнено - "Няма значение какво мислиш, по-
важ н о то е, че аз мисля та к а ."
Означава ли, че не т р я б в а . да правим нищо, когато
д е т е т о има проблем, ко й то тр яб ва да се разреши. В
и звестен смисъл I да! Това е проблем на д е т е т о и т о
само тр яб в а да се справи с него.
Много ч е с т о д ец ата се ч у в с т в а т разстроени, когато
родителите о с т а в а т безучастни, ко гато не о тк л и ква т
на те х н и те проблеми. Но между неоткликВането и
грубото В м еш ател ство има много голямо различие.
Какво м ож ете да направите, за да изразите ваш ата
съпр ичастност:
□ помогнете на д е т е т о да подреди хаоса о т мисли и
ч увства , к о и то б уш уват у него;
□ п о с т а в е те проблема к а т о Въпрос ("И та к а ,
проблемът е как да отид еш на т е а т ъ р , без да се
ядосваш?*'). ТоВа щ е улесни д е т е т о да открие по-
лесно отговора на своя проблем;
□ помогнете на д е т е т о да преосмисли си туац и ята,
да открие едно ново решение, за ко е то в момента
не се досеща.
 Трябва ли да се насърчава автономията, когато д етето
иска да получи незабавен отговор на своя проблем?
Добре би било.
Щ нКажи ми как е направен влакът, за да се движи?
Р: Интересен Въпрос.
Д: Добре де, кажи ми.
Р: Ше помисля за това.
Д1Помисли сега и ми кажи.
Р: Не мога. Но нека да помислим кой и как може да т и
» ромогне да получиш отговор.
• Д: Кажи ми, не ми се рови в книгите,
- Р: Не мога да т и отговоря, трябва да проверя в
?. енциклопедията.
I Д: Ще питам т а тк о . Ако той не може да ми отговори,
. ще питам дядо. Направо ще питам дядо. Той знае
ь повече о т "Мунчо" и "Дунчо".
| Р: Без обиди в тази къща!"

^ Има ли случай, когато д е тск а та автономия

• (някои поведения) не тр яб ва да се насърчава?
Да! Когато д етето си поставя "погрешни цели" - цели,
щ ко и то изразяват погрешното поведение на д етето , за
ЕТ което т о си мисли, че допринася нещо.
У Нека да разгледаме следната ситуация.
"Малкият Явор играе с новата кола на пода. М айката на
ь Явор чете на Масата книга В същ ата ста я. Д е т е т о
I Вдига шум, като движи колата напред и назад по пода.
и '’Ще престанеш ли да вдигаш шум?" - казва майката.
Стреснат, Явор спира. Но след, малко се чува отн ово
познатият шум о т колата. И отново, но Вече сърд ито -
. "Казах т и да престанеш!" Явор спира за малко и о тн о во
•- подновява своята игра. М айката ядосано - "Казах т и да
престанеш!" Тя става, взема колата и Явор чува: "Ако
искаш да стоиш в с т а я т а , намери нещо друго, с ко е то
да играеш.”
Майката на Явор е загубила търпение, т я не може да
прочете нищо о т сво ята книга, н астр о ен и ето й е
развалено. Може да си каже: "Защ о винаги на мен се
случва?" Не знам какво ми идва да го направя!"
Какво е накарало Явор да не се Вслуша В гласа на с в о я т а

107
 майка? •'• В , . _Й
За да разберем поведението на детето, тряова да
видим към какво се стреми. Може би Явор се опитва да
привлече вниманието върху себе си, да се Наложи иЛи
може би нещо съвсем друго. Да предположим, че иска да
му се обърне внимание. Тогава разправиите и виковете
' ще бъдат победа за ЯВор. ТоВа, към което той
.V действително се стреми, макар и да не го Осъзнава, е
постигнато. Резул татът е великолепен. ЯВор е успял да
принуди майка си да се занимава с него. Това е може би
"тайната" на неговото поведение. Д етето има за цел
да привлече вниманието и то постъпва В
съо тветстви е с тази цел. Когато майката на ЯВор се
поддаде, отгоВори с разправии, ВикоВе, заплахи или нещо
друго, тя задоволява неговия стремеж. Зад
неприятностите, които са причинени, сигурно' се
прокрадва едно безсъзнателно търж ество: "Виждаш ли,
по Всяко Време мога да т е отделя о т това, което
праВиш. Ти може да ми се ядосаш, да ми се караш и да ме
набиеш, но Важ ното е, че си с мен и ми обръщаш
внимание. Аз не съм отхвърлен, аз съм приет." Майката
на ЯВор можеше лесно да избегне тази клопка, ако беше
разбрала желанието му да почувства топлина . и
сигурност. В д ействителност със своето поведение т я
само е насърчила погрешното поведение на своето
дете.
С ъщ ествуват четири различни погрешни цели, които
обикновено д е те то преследва.

• С т р е м е ж къ м п р и вли чан е на внимание

Всички деца се нуждаят о т внимание. Да се обърне
внимание на д е т е то - то ва е едно о т задълженията на
родителите. Привличането на вниманието става
погрешна цел, когато д е те то започне да Вярва, че само
по то зи начин може да получи сигурност, да се
почувства прието ^
М алката'Софи е открила прекрасен начин да привлича
Вниманието на сво ята майка. Тя непрекъснато иска да й
рисува в новата книжка с картинки.
Софи се опитва да привлече вниманието. Тя се чувства
радостна о т своите действия. В този случай т я би еЦ
казала: "Виж моя нов номер... Нарисувай ми ртново още
една картинка... и още една!" Рисуването на картинки,
не № предизвикано о т желанието да се получи помощ, а
само за да се привлече вниманието на майката.

Борба за В л а с т .
Р:'Време е за лягане, загаси телевизора.
Д: Моля т и се, мамо, нека да погледам още малко, много е
КСдопересно.
Р: Добре, но само докато свърши "Лека.нощ, деца" (след
няколко минути предаването свършва). .
Р: Време е да лягаш вече.
Д: (д етето мълчи и продължава да гледа)
Р: Казах, отивай да лягащ!
Д:. Искам да погледам още малко (започвада плаче).
Р:Щъбличай се и заминавай в леглото!
Д: (продължава да реве)
Р: Веднага заминавай! (ядосано)"
|Всичко В поведението на детето казва: "Аз ще т е
мнакарам да постъпиш така, както аз искам." Тази цел е
Щ)<Ьгрешна, защото детето се опитва да утвърди себе
1си, като използва сила. То мисли, че позицията на силен
е ^единствената позиция, чрез която ще намери място
Р§ред другите. Обикновено това поведение е резултат
: о т наблюденията върху поведението на родителите,
когато т е самите са използвали сила. Яростта, на
-майката е поражение. Болката и плачът са победа, тъй
>като майката е загубила самообладание. Силовото
{разрешаване на проблемите, което се е превърнало В
Непрекъснати битки, само развива упорство у детето.

О тмъщ ение
Когато детето не може да привлече вниманието на
родителите, то ще се опита да постигне това, като
създава различни неприятности. Ще се опита да
използва сила. Ако и това не успее, т о ще се насочи към
следващата погрешна цел - отмъщението. Когато
детето е изпълнено с чувства на отмъщение, т о вярва,
че ще утвърди себе си, като нарани другите така,

109
 както о т е са го наранили.
Преди да си легне, Мери се разхожда по Всички стаи,
като обяснява, че си търси блузата. Виждайки нейното
разтакаване, бащата на Мери й казва да побърза. Като
пропуска неговото изказване, Мери се провиква о т хола:
"Хвани ме де, ако можеш!" . (опит да привлече\
Вниманието).
Малко раздразнено, бащата на Мери й казва да си облече
блузата и да ляга. На тази покана Мери отговаря с
"Няма!" и започва да се.тръшка на земята (използване на
сила). Вече ядосан, бащ ата отива при нея, облича
блузата й и я завежда в леглото, като й казва, че вече е
твърде късно и че отдавна е трябвало да заспи, защото
утре ще с т а в а т рано, за' да п ъ туват към планината.
Мери взема своето мече и вместо обичайното "Лека
нощ, т а тк о !" казва на мечето: "Мечо, само те б обичам,
и мама, кога ли ще се прибере?"
След тези думи бащ ата се е почувствал наранен.

П р еувел и чаван е на с л а б о с т и т е
Тази погрешна цел се забелязва, когато през по-голямата
част о т времето д е те то се оплаква и се чувства
обезкуражено. Д ецата се о п и тват да утвър д ят себе си
пред родителите, когато се оплакват. Те вярват, че са
безпомощни и така избягват много о т нещата.
Р: "Искаш ли да ми нарисуваш такава къща?
Д: Не! Не мога.
Р: Опитай, /*ного лесно е.
Д: Не, нарисувай ми ти .
Р: Покажи ми каква къща можеш да нарисуваш.
Д: Не, не мога да рисувам къща."
Защо малкият Илиан не желае да нарисува къща? Защо е
толкова обезкуражен? Когато е бил по-малък, Илиан се е
опитвал да нарисува къщ ата на Зайо Байо, но всички, и
мама, и т а т к о , и. батко, са му казвали: "Не така.
Покривчето трябва да е по-голямо..." След всеки изминал
ден Илиан Все повече се отчайвал. За да не се
обезкуражава, неговите родители е трябвало да сменят
своята помощ. На неговото упорство за рисуване на
къщичката по този начин е
р р г^ сгпатьчно 9а се отгоВори: 'Тя е много малка за
^айо Байо. В нея той няма да може да спи,"

гу Как можем да разпознаем погрешните цели? •

# За да откриете погрешните цели на детето,
вреди всичко трябва да се обърнете към вашето
Доведение, което е отговор на поведението на детето.
За да откриете погрешните цели, е необходимо да
рудите:
}“ □ как се чувствате при тези действия;
□ какво правите като отговор на това погрешно
' поведение;
* □ как детето отговаря на вашия отговор.

Тези три въпроса ще ви помогнат да разпознаете

Ктделните погрешни цели.

* Вниманието
При стремежа на детето да привлече вниманието ви
вие може да се почувствате раздразнени или
врагосклонни. Ако временно детето прекрати своите
»действия, то след това вероятно ще ги поднови, като
шзползва по-разнообразни начини, за да получи повече
^Внимание.
Борбата за власт
^Обикновено при преследването на тези цели детето
провокира вашата раздразнителност и гняв. Вие
чувствате, че Вашият авторитет е поставен на
изпитание. Опитвате се да накарате детето да
направи това, което искате да направи. Ако вие се
сражавате, а детето се съпротивлява, вие
затвьрждаВате в неговото съзнание силата като
ценност. Ако отстъпите, то ще прекрати своето
погрешно поведение, понеже няма да има какво да прави.
Отмъщ ението
Детето, което търси отмъщение, ще се стреми силно
към него, защото чувства, че спрямо него не е проявена
справедливост. То чувства обида и болка. Вашият

111
 вероятен отговор ще бъде емоционално нараненост или
даже физическа болка. Ако продължавате да сте
разгневени, д е те то ще се опита да отвърне с по-голямо
желание за отмъщение.

П р еувел и чаван е на с л а б о с т т а
Обикновено д е те то преувеличава своята слабост,
когато е обезсърчавано о т родителите. ' Вие се
ч у в с тв а те отчаян, не предприемате нищо, защ ото сте
съгласен с д е те то , че т о не може да се справи. Вие не
вярвате в неговите възможности и не очаквате о т
него да се справи с проблема.
При тази цел. ваш ето поведение е пасивността,
обезсьрчаването о т мисълта, че д е те то не прави
нищо.
^ М оже ли д е т е т о да промени сво ето поведение,
• ако се промени виж дането на си туа ц и ята?
Тригодишната Диляна се опитва да се ...наложи над
сво ята баба. Тя започва да плаче и да я блъска, когато
баба й се о п и тва да загаси телевизора. -Малко по-късно
т я о ти в а в другата с т а я , започва да прегръща своята
майка и да я моли настойчиво да й'прочете книжката.

^ М ож е ли едно и същ о поведение да се използва за

• различни цели?
М алката Десислава стар ател н о гледа как нейният баща
подрежда пъзела, ко й то т я може да прави с лекота.
(Това е о п и т за привличане на вниманието чрез едно
пасивно поведение.) Но друго д ете може да гледа
стар ател н о , защ о то вярва, че не може да го подреди.
(Това е преувеличаване на безпомощ ността.)

М ож е ли една и съ щ а цел да бъде п о сти гн ата с

• различно поведение?
К о га то четиригодиш ната Ралица отказва да си обуе
обувките, т я упражнява с в о я та сила, к а то започва да
плаче. По-късно, ко гато тр яб ва да се раздели с играта,
т я показва с в о я та сила, к а т о се тръш ка на пода и
о тк а зва да излезе о т с т а я т а .
^ Как може да се премахне погрешното поведение?
• Не трябва да забравяте, че една о т причините за
Ньгрешното поведение са вашите отговори.

Вн и м ан и ето
1. Избягвайте да обръщате Внимание винаги, когато
д етето го търси.
2. Не се гневете.

Б о р б а та за в л а с т
1.Избягвайте борбата и предизвикателствата.
2. Не се гневете.

О тм ъ щ е н и е то
Изградете доверие и взаимно уважение.
2. Не се наскърбявайте.

Б езп о м о щ н о стта
. 1, Не критикувайте,
в 2. Не се наскърбявайте.
След като Вече се запознахте с погрешното поведение,
опитайте:
Е* □ да откриете погрешните цели в поведението на'_
вашето, дете; ,
□ да насърчите поведението, което не е изградено
върху погрешни цели.

^ Могат ли похвалите да помогнат за р азви ти ето

• на независимостта?
Може би, но използването на похвалите съдържа много
опасности.
Освен приятните мисли и чувства похвалите м огат да
породят:
□ съмнение в тяхната истинност;
□ съмнение в собствените възможности;
□ насочване към качество, които детето не вярва,
че притежава;

ИЗ
 О известна заплаха:
□ раздразнителност и унижение.

Когато децата чуват: 'Т и си съкровище, т и ей чудесен,

т и си най-доброто д ете в света , т и си...", т е се
ч у в с т в а т объркани и м огат да не приемат оценката,
ко ято другите им д ават.
Може би с т е забелязали, че след похвала д е те то много
ч е сто започва да се държи зле, за да опровергае нарочно
то ва , което току-що с т е казали. Това "зло поведение"
сякаш съобщава за неговото несъгласие по отношение
на пред ставата, ко ято имате/ за него. Д е т е т о се
смущава, когато чува, че е добро, чудесно, скромно...
Това събужда известна неловкост. То ще се опита да
отхвърли похвалите и ще се замисли за тези, които са
го похвалили: "Те или нищо не разбират, или нарочно ми
к азва т то в а ."
Означава ли то в а , че род ителят не може да изрази
сво ето отнош ение под формата на похвала?
Не, напротив!
Похвалата включва:
□ собствено отнош ение (ч ув ств о то , което
изпитваме по отношение на постъпката);
□ оценка на стар ан ието, усилието, постижението,
загр иж еността на д е те то .

Похвалата тр яб ва да бъде казана така, че д етето да

запази сво е то положително и реалистично отношение
към себе си:
"Благодаря т и , че си полял ц в е тя та . Чувствам се
щ астлива."
"Много ми хареса рисунката, която ми подари за
празника."
"С неж ният човек, който си направил, е много хубав."
^Обаждането т и по телефона ме зарадва много."
Изразяването на похвалата с повече думи (описателно)
ще ви стр ува малко повече усилия, отколкото похвалата
с една дума: ’ ."Браво!", "Ти си чудесен, добър,
прекрасен!.
Следващото упражнение ще ви помогне да изразите
ВбсВалите С повече думи.
|£лед .като прочетете описанията на Всяка ситуация.
ИЩдетавете си какво точно е направило детето. След
щфа- опишете това, което сте "Видели” и почувствали.

С и т у а ц и и 1.
Вашият син, който е на три години, след големи усилия-
ЕйЬку-що си е обул обувките сам за пьрВи път. Той стои .
пред Вас и Ви гледа гордо. '
Щязразете похвалата____________________ >“

С и ту а ц и и 2.
-Представете си, че сте на .осмомартенския празник и
■•/Вашето дете участва В пиеса, В която играе ролята на
зоринцеса. След представлението детето идва при Вас и .
■ пита: "Хареса ли ти?'*
Изразете похвалата .___________________ и

. Ситуация 3.
ПредстаВете си, че се завръщате о т няколкодневно-
: служебно пътуване. ОтВаряте Вратата и с изненада
„откривате, че къщата е подредена много добре.
ШИзразете похвалата ___________ ■
_________ ■ ■

С и т у а ц и я 4.
Прибирате се о т работа и откриВате, че Вашият по-
голям син е прибрал о т детската градина своя брат и
заедно оцветяват новата кншкка.
* Изразете похвалата ' У ' -ь Х '

След като •сте приключили, помислете- как би се

чувствало детето,- косато Вместо- познатото: ”Ти си
добро момче!", "Ти си, Велик- артист!", "Ти си
прекрасен!", "Какво щях да правя без теб?” чуе:
"О, ти си обул обувките и не си ги объркал, и си си
закопчал. Колко много различни неща си направил1."
"Ти изглеждаше като истинско принцеса. Много хубаво
звучаха твоите думи, косато помагаше на принца.
Гласът ти беше мноео вълнуващ."
"Аз се радвам на тази много добре подредена къща: и
боклукът е изхвърлен, и чиниите са измити, и обувките

115
 са прибрани, никакви дрехи по стола. Чувствам се много
приятно, когато Виждам всичко то ва."
"Благодаря т и , че прибра б р ат си о т д етската градина
и че рисувате заедно. Сега ще мога да си почина малко."

Похвалата с няколко думи:

1, Опиш ете какво виждате:
"О, леглото е оправено, играчките са в коша,
дрехите са на стола, слонът - на леглото!"
2. О пиш ете какво 'чувствате:
"Удоволствие е да се с то и в тази с та я !"
3. С ъберете те зи две ча сти в едно цяло.

Н е за б р а вяй те !
' Нека похвалата не засяга минали слабости или неуспехи.
"Днес изглеждаш много добре. Какво си направил? Не
вярвах, че щ е можеш да решиш то зи п ъ т задачата, но
т и успя."
Нека похвалата не издава прекалено големи очаквания,
.ко и то м о га т да р а зтр е во ж а т д е те то .
"Ти играеш много добре ф утбол! Може би някой ден ще
ста н е ш спор тна звезда."
Д е т е т о щ е си помисли: "Те о ч а к ва т повече о т мен,
о тк о л к о то аз о т себе си."
Нека похвалата събужда стр ем еж към повторение на
същите п о стъп ки и д ействия.
"Подаръкът ти за рождения ми ден беше чудесен!"
Топлотата, която е пробудил то зи ж е с т у майката на
детето, мрже би ще го накара да направи същ о то и за
рождените дни на своите близки.
Нека похвалата не засяга к а ч е с т в а т а на ли чн о стта.
В м е с то "Браво! Ти си много добър!" по повод
прибраните о т детето играчки би могло да се каже:
"Колко хубава изглежда стаята ти. когато играчките са
прибрани!"
 ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Завършвайки книгата, Вие може би ще имате много

Въпроси. Може би ще стигнете go заключението, че
някои -неща трябва да научите, a 9 m други да се
отучите. Сигурно ще срещнете и не малко трудности
при прилагането на новите неща" В общуването с
Вашите деца. Не всички о т тях ще приемат лесно
"новите идеи". Някои ще бъдат по-отстъпчиви, други
по-трудно ще се променят, даже може и да се
.съпротивляват. Прилагането на тези идеи не трябВа да
пренебрегва детската автономия, да носи огорчения.
Прилагането на тези идеи трябВа да бъде проникнато
о т любов, уважение и съчуВстВие към д етето.
Чувствителността към детските преживявания ще
помогне на д етето да се справи, по-лесно с изпълненото
с нови предизвикателства общуване.
Бих желал да споделя, .че книгата отразява много о т
идеите на К.Роджьрс и А.Адлер. Следващият списък
показва заглавията, които са използвани
непосредствено при нейното написване:
1. Axline, Virginia M.Dibs: IN Search of Self. New Yorkq
Ballanlme Looks, 1969.
2. Adler, Alfred, The Science of Living. New York, Qarden City
1969.
3. Бек, Арън, Само любов не стига. София, Наука и
изкуство, 1994.
4. Dinkmeyer, Don and Gary D.Mc.Kay. Systematik Training for
 Effective Parenting (STEP): The Parent's Handbook, 3d ed„
O nde Pines. Minnesota: Amenkan Guidance Service, 1089.
5. Dreikurs, Rudolf and Vicki Spitz. Children: The''Challenge.
New York, Hawthorne, 1964.
6. Faber, Adele and Elaine Mazlish. Liberated Parents\
Liberated Children. New York, Avon,,. 1975,
7. Faber, Adele and Elaine Mazlish. How to talk so kids will
listen\ Listen so kids will talk, New York, Avon, 19,82.
8. Fraiberg, Selma. The Madic Years, New York, Scribner's,
1959.
9. Ginott, Halm. Between Parent and Child, New York, Avon
1975.
10. Ginott, Haim. Teacher and (Child, .New York, Avon, 1975,
11. Gordon, Thomas. P E T in Action, New York; Wyden, 1976.
12. Rogers. Carl. Client - Centered Therapy: Its Current
Practice, ImplicattQhs and Theory, Boston, Houghton Mifflin,
1951.
13. Rogers, Carl) On Becoming, a Person, Boston, Houghton
Mifflin, 1961.
14. Rogers, Carl. A W ay of Being, Boston, Houghton Mifflin,
1980.
15. Rogers, Carl. Freedom to ,Learn for the '8 0 's., Colombus,
Ohio, Charles E.Merrill, 1986.

1
118
 КА К

ОБЩУВАМЕ
ДЕЦАТА

В т а з и книга Вие щ е о тк р и е те :
- как да р азб и р ате по-добре В аш и те деца;
- как да р азр еш авате ко нф ли ктите с тя х ;
- как да по м о гнете да с т а н а т по-самосто-
яте л н и и о тго во р н и при Оправяне с пре -
д и зВ и к а те л с тВ а т а на ж и во та .

А в т о р ъ т на т а з и книга - Румен С та м а то в,
е д о ц е н т по психология В Пловдивския уни­
в е р с и т е т "П аисий ХилендарсЦ Г.

И зд а те л с тв о "Логос и Рема"
Пловдив